Читать «Опарени» онлайн - страница 17

— Няма проблем. — Ариа стисна ръката му. — Голяма работа, че няма да караме един и същи курс. Може да си изберем една и съща доброволческа дейност. Или пък да прекарваме заедно остатъка от времето.

— Сигурна ли си? — Гласът на Ноъл потрепери.

— Абсолютно. — Ариа го целуна по носа. — Искам и двамата да сме щастливи.

Ноъл я обгърна с двете си ръце и я повдигна във въздуха.

— Ти си най-сладкото същество на света.

После я върна на земята и за миг Ариа наистина се почувства страхотно. Но после косъмчетата на врата й настръхнаха и тя усети нечие присъствие зад гърба си. Погледна към тълпата от ученици край павилионите и примигващите монетни автомати. На една празна маса беше проснат голям банер с надпис: „Защитете моретата. Спасете планетата. Живейте на макс!“. Зад него се размърда някаква сянка и вратата с надпис „Само за персонала“ леко се затвори. Сърцето на Ариа подскочи и тя се втренчи във вратата с надеждата онзи, който е преминал през нея, да се върне.

Но вратата си остана затворена. Ала сред звъненето на автоматите, подвикванията на инструкторите и гласовете на всички събрани в залата деца, Ариа долови тъничък, зловещ кикот и сърцето й падна в петите. Всеки път, когато чуеше този смях, дали поради някакво съвпадение или просто така, някой винаги се оказваше наблизо.

И този някой беше А.

4.

Здрасти, съквартирантке!

По-късно същата вечер Хана Мерин седеше заедно с приятеля си Майк Монтгомъри в едно плюшено сепаре в „Муунлайт кафе“, ресторант на открито, разположен на най-горната палуба на кораба. Таван им бяха ярките, проблясващи звезди, а лекият бриз със солена миризма от време на време угасяваше свещите по масите. Сервитьори сновяха насам-натам, разнасяйки огромни салати с органични зеленчуци, жарено пиле и най-вкусните пържени сладки картофки, които Хана беше опитвала някога. Реге групата изпълняваше песен на Боб Марли и всички музиканти бяха облечени с хавайски ризи.

Когато песента свърши, круизният ръководител, когото Хана беше започнала да нарича „Зловещия Джереми“ — заради това колко близо заставаше до хората, с които говори, и заради странната му усмивка, която изглеждаше като татуирана на лицето — грабна микрофона.

— Тия момчета са страхотни, нали? Но ако вие смятате, че сте по-добри, покажете уменията си в шоуто „Америка търси талант“, което ще се проведе в неделя вечерта! Започвайте отсега да упражнявате номера си! Първата награда е скутер „Веспа“!

Майк скръсти ръце на гърдите си.

— Двамата с Ноъл ще изпълним една хип-хоп песен.

Хана го изгледа странно.

— Смяташ да участваш в шоу за таланти?

Майк сви рамене.

— Не го ли чу? Първата награда е „Веспа“. А двамата с Ноъл измислихме няколко маниакални рими в Ямайка.

Хана едва не се задави с едно пържено картофче. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да й се напомня за Ямайка. Но днес всичко й напомняше за това зловещо пътуване; ягодовият аромат на нечий слънцезащитен лосион, марката портокалово безалкохолно, което се продаваше в едно от кафенетата, тениската на едно момче, чийто надпис гласеше „Ямайквай ме лудо!“. След два дни щеше да се проведе парти с ямайска тематика, в което нямаше никакъв смисъл, тъй като те изобщо нямаше да ходят до Ямайка на това пътуване.