Читать «Опарени» онлайн - страница 15

— Не е вярно — отвърна мрачно Ноъл.

— Напротив!

— Добре де, искам реванш. Нищо, че ще играем за рециклирани делфински жетони. — Едното ъгълче на устата му се повдигна развеселено.

Ариа се усмихна доволна. Хубаво беше, че отново се разбираха толкова добре. Напоследък доста се караха, първо, защото Ариа смяташе, че Ноъл си пада по гостуващата у тях студентка на разменни начала Клаудия, която за щастие имаше проблеми с визата и нямаше да може да дойде на пътуването. След това Ариа откри тайната на баща му, което доведе до нови проблеми. Но те се бяха сдобрили и сега всичко беше наред.

Двамата влязоха навътре в казиното, оглеждайки павилионите за туристически експедиции, арт обиколки и задължителните курсове от рода на „Да приспособим автомобила си към биогориво!“. Ноъл стисна ръката й.

— Сигурна ли си, че не се сърдиш заради урока, който изкарах сутринта? — попита той.

— Разбира се — отвърна Ариа. Корабът бе потеглил няколко часа по-рано и Ноъл беше зарязал Ариа, за да сърфира заедно с един бивш професионалист в басейна с изкуствени вълни. Сега миришеше силно на хлор, а клепачите на очите му бяха увиснали, както ставаше обикновено, след като бе тренирал усилено във фитнеса.

— Хайде де — настоя Ноъл. — Кажи ми честно.

Ариа въздъхна.

— Добре де, може би бях малко разочарована, че не прекарахме първите няколко часа заедно. Особено докато корабът напускаше пристанището. Свириха „Над дъгата!“. Беше много романтично. Но пък ще разполагаме с достатъчно време, което да прекараме заедно, нали?

— Разбира се. — Ноъл улови лицето й в шепите си. — Знаеш ли, много ми харесва тази политика на тоталната откровеност.

— И на мен — отвърна Ариа, но пръстът й започна да усуква края на щампованата й с корабчета тениска. Двамата с Ноъл наистина се опитваха да бъдат напълно откровени един с друг, винаги си казваха истината. Когато Ариа не искаше да гледа отново „Игра на тронове“ по HBO, тя си казваше веднага. Когато на Ноъл ужасно много му се искаше да хапне в „Макдоналдс“, вместо в любимия вегански ресторант на Ариа, той веднага си казваше.

Това до известна степен беше освобождаващо, но въпреки това Ариа се чувстваше като измамница, защото не му беше разкрила големите си тайни — какво се беше случило в Исландия предишното лято, например — за това знаеше само един човек. Освен това Ноъл не знаеше за новия А., който се беше появил в града, или за ужасното нещо, което тя и приятелките й бяха извършили в Ямайка.

А най-лошото беше, че след като обявиха смъртта на Табита за убийство, Ноъл внезапно прояви интерес към историята. Няколко дни по-рано, докато двамата разговаряха у тях, по телевизията излъчиха някакъв репортаж за Табита. Ноъл внезапно млъкна и се взря с присвити очи в снимката й.

— Изглежда ми много позната — промърмори той.

Ариа бързо смени канала, но усещаше как мозъчните му клетки работят. Той беше забелязал Табита в Ямайка. Кога щеше да направи връзката? И тогава сигурно веднага щеше да разкаже на полицаите всичко, което си спомняше от пътуването. Щеше да сподели, че Ариа също е била с него и тогава ченгетата щяха да разпитват и нея.