Читать «Опарени» онлайн - страница 16

Докато разговаряше с останалите по телефона, тя бе споменала идеята, която от седмица назряваше в съзнанието й — да се предаде. От една страна това щеше да й донесе огромно облекчение — повече нямаше да й се налага да крие нищо. От друга, с живота й щеше да е свършено. Наистина ли го искаше?

Ариа смяташе да използва пътуването, за да реши как точно иска да постъпи, но се притесняваше за полицейското разследване. Ами ако ченгетата разкриеха всичко, преди тя да е взела решение? Ами ако А. им подхвърли някои улики, за чието притежание момичетата дори не подозираха? Ариа предпочиташе да направи признанието си, когато тя реши, при нейните условия, но имаше усещането, че времето й изтича.

Двамата с Ноъл стигнаха до група павилиони, които предлагаха записвания за работилниците по творческо писане, курсове по грънчарство и еко обиколка, спонсорирана от Грийнпийс. В този миг Ариа забеляза една табела, на която пишеше „Лов на съкровища!“. До нея бяха подредени снимки на деца, които разглеждат улики, спускат се по въже и бродят из джунглата. „Изследвайте островите!“, пишеше по-нататък на табелата. „Опознайте природата! Спечелете награди!“.

— Страхотно. — Ариа грабна един флаер.

Напред пристъпи една дундеста блондинка, на чиито гърди беше закачена табелка с името Гретчен. На луничавото й лице грейна усмивка.

— Заинтригувани ли сте? — попита тя. — Ще ви дадем улики, които ще ви накарат да обиколите всичките три острова. Трябва да направите някои проучвания, които ще покрият изискванията за кредити. Така че ще бъде доста забавно.

— Звучи страхотно. — На Ариа въобще не й беше трудно да си представи как двамата с Ноъл проучват островите. Но когато се обърна да го попита за мнението му, видя, че той разтоваря с някакво високо момче край една съседна маса. „Стани шампион по сърф само за седем дни“, пишеше на един голям банер, който висеше над главата на момчето. На всичкото отгоре курсът също даваше четири кредита.

— Пич, направо ме записвай — каза въодушевено Ноъл, грабвайки химикал от чашата с щампа на сърфист.

— Ноъл, почакай. — Ариа го хвана за ръката. — Не смяташ ли, че това ще е по-забавно и за двама ни? — Тя посочи табелата за лова на съкровища.

Ноъл се намръщи.

— Нека вместо това да покараме сърф.

Ариа се обърна към младежа, който най-вероятно беше инструктор.

— Пречи ли, че не съм кой знае каква плувкиня?

Той сбърчи луничавия си нос.

— Можеш ли да плуваш кроул?

— Само кучешката — отвърна тя с оптимистичен тон. Всъщност никога не се беше учила да плува — като малка откриваше толкова други по-интересни неща за правене. Скачането от скалата в Ямайка я беше уплашило почти до смърт. Стараеше се да скача винаги близо да Емили, за да може приятелката й да й се притече на помощ при нужда.

Инструкторът я погледна скептично.

— Сърфистите трябва да могат да преминат през доста бурни води. Не мисля, че ще успееш да се справиш.

Ноъл изглеждаше съкрушен. Ариа му се усмихна.

— Запиши се все пак.

— Не! — отвърна бързо той.