Читать «Опарени» онлайн - страница 18
Сара Шепард
Тя грабна друго картофче и го пъхна в устата си с твърдото намерение повече да не се сеща за Ямайка — или за която и да е от другите гадости, които се бяха случили. Както и фактът, че съвсем скоро беше станала свидетел на убийство. И, да, че
Приятелят на Майк, Джеймс Фрийд, се появи до масата.
— Пич! — Той се настани на едно от свободните места. — Чу ли за момичетата от католическото училище, които участват в пътуването? Всичките са много я-к-и! — Той произнесе буквите с драматичен тон. — Очевидно умират да си го получат.
—
Той я изгледа апатично.
— Здрасти. — После отново се обърна към Майк. — Някои от плажовете на Сейнт Мартин допускат нудисти. Искаш ли да убедим католичките да се поразходят с нас?
— Определено. — На Майк със сигурност му потекоха лигите.
Хана го ощипа по ръката.
— Как ли пък не!
— Шегувам се — рече бързо Майк и се наведе към нея. — Освен ако не искаш да си направим тройка.
Хана отново го ощипа. След това преметна кестенявата си коса през рамо и погледна към Джеймс.
— За какво католическо училище говориш?
Джеймс отново я изгледа така, сякаш беше една от досадните конски мухи, които се въртяха около тях откакто корабът бе отплавал от пристанището.
— Не знам. Вила… нещо си.
— Вила Луиза? — произнесе с отвращение Хана.
— Мисля, че е това. — Джейм я погледна с присвити очи. — Защо, да не мислиш да ги шпионираш?
Хана заби нокти в мекото на дланта си.
— Много смешно. — Две седмици по-рано тя беше спечелила обратно Майк след неговата „грешка“ с Колийн Бебрис, въпреки че А. беше изпратил на цялото училище засрамващ видеоклип, в който Хана се опитваше да изрови нещо мръсно за Колийн, като я шпионираше. Майк като че ли беше забравил за клипа, но всички в училище го помнеха. Момичетата от „Роузууд дей“ и от някои други частни училища се сбутваха и се подхилкваха, докато тя се качваше на борда. Когато след обед Хана се опита да покара колело във фитнеса, едно не далеч не толкова симпатично или слабо момиче от квакерското училище бързо сложи бутилката си с минерална вода върху уреда и й каза, че е запазен. Хана се чувстваше така, сякаш на гърба си имаше залепена табелка „СМОТАНЯЧКА“, за която не знае.
Тя беше чувала за момичетата от „Вила Луиза“, но не познаваше лично нито едно от тях. Децата от другите училища ги наричаха Вили горили. Те се разхождаха из мола „Кинг Джеймс“, облечени с карираните си сака и високи до коленете чорапи, и привличаха погледите на всички момчета. Всички Горили бяха слаби, руси и коя от коя по-красиви, а според слуховете имаха и невероятни сексуални умения. Мнозина имаха теории за това — светата вода, с която ги благославяха монахините, всъщност съдържала древен афродизиак. Униформите им се стеснявали на подходящите места. Всички имали ужасно консервативни родители, които им забранявали да разговарят, с което и да е момче и те си умирали за мъжка компания. Очевидно Кейт, доведената сестра на Хана, познаваше няколко момичета от това училище, но вместо да дойде на пътуването, тя бе предпочела да си остане у дома и заедно с приятеля си Шон Ейкърд да участват в някакъв благотворителен проект.