Читать «Опарени» онлайн - страница 19

— Хей! — Майк смушка въодушевено Хана. — Може пък съквартирантката ти да е от „Вила Луиза“!

— В такъв случай няма да стъпиш в стаята ми — пошегува се Хана, но усети как я жегва безпокойство. Всички участници в пътуването щяха да получат съквартиранти на случаен принцип — Джереми се беше похвалил, че той лично е вадил имената от шапката на капитана. Никой не знаеше с кого ще се падне, докато не се качеше на кораба. Когато сутринта Хана се нанесе в стаята си, там нямаше и следа от съквартирантката й.

Възможността за съжителство с Вила горила въобще не я радваше. Хана можеше да се окаже по-грозната съквартирантка. И тя се чувстваше така, сякаш се движи по тънък лед с жадуващия популярност Майк, особено след като всички й се подиграваха.

Разговорът между Майк и Джеймс се прехвърли от момичетата към кражбите на предмети от стаите. Някои хора вече се бяха оплакали.

— Не става въпрос за айпади или мобилни телефони — рече Джеймс, — а за разни дребни нещица, като шампоани или чорапи.

— Пич, по-добре да си скрия боксерките — пошегува се Майк.

Тогава Джеймс измъкна една бутилчица от раницата си.

— Искаш ли? — попита той, предлагайки я на Майк, но не и на Хана. Когато развъртя капачката, отвътре се разнесе мирисът на прясно изцедени лимони.

Хана вдъхна аромата на маргарита — един от любимите й, макар за последно да го беше помирисвала като че ли преди векове. Внезапно си припомни последния път, когато бе усетила миризмата. Споменът беше свързан с една от тайните й; историята с Мадисън от миналото лято.

Онзи ден тя бе отишла с баща си във Филаделфия на политическа сбирка, организирана от един негов приятел — кампанията на господин Мерин все още не се беше задвижила, но той беше навлязъл в етапа на срещи и ръкостискания в търсене на финансова подкрепа. След края на сбирката баща й беше отишъл на вечеря в „Четирите сезона“, а Хана реши да се помотае по Саут стрийт и да се смеси с тълпата от туристи. Макар да бе развълнувана от мисълта, че баща й ще се кандидатира за сената, тайната за случилото се през пролетната ваканция продължаваше да я тормози. Ами ако някой узнаеше?

Тя забеляза, че някой й се усмихва от другата страна на улицата. Обърна се и видя привлекателен младеж, който стоеше пред един бар на име „Кабана“. Той изглеждаше много сладък с късо подстриганата си коса и излъчването си на колежанче.

— В момента питиетата се предлагат на половин цена — каза младежът, сочейки към бара. — Заповядайте на чашка.