Читать «Опарени» онлайн - страница 14

В първия момент Емили не каза нищо. Момичето бе толкова ефирно и тихо, че тя го помисли за призрак.

Но след това то се обърна и каза:

— Здрасти.

— О! — рече Емили и отстъпи назад. — И-изплаши ме. Помислих си, че не си истинска.

Ъгълчетата на устните на момичето леко се повдигнаха.

— Често ли виждаш хора, които не са истински?

— Досега не съм виждала някой като теб — избъбри Емили и притисна ръка към устата си. Защо го каза?

Девойката повдигна вежди и свали очилата си. После се приближи към Емили. Отблизо се виждаха трапчинките на бузите й. Поразителните й зелени очи проблясваха и тя ухаеше толкова приятно на жасминов парфюм, че Емили почувства как й олеква.

— Може и да съм призрак — прошепна момичето. — Или русалка. Все пак нали сме в морето.

Тя леко докосна Емили по върха на носа, обърна се и влезе през стъклената врата. Емили продължи да стои отвън, обвита в облак от жасмин, зяпнала от изненада, с изтръпнал нос. Не беше сигурна какво се беше случило току-що, но определено й беше харесало. За части от секундата призракът — или русалката, каквото и да беше тя — я беше накарал да забрави абсолютно всички проблеми в живота си.

3.

Добрите двойки винаги правят компромиси

— Добре дошли на Фестивала на доброволците! — каза някакъв младеж е пясъчно руса коса, когато Ариа Монтгомъри и Ноъл Кан влязоха в казиното на кораба. — Не е ли страхотно да сте тук?

— Ъъъ, да — отвърна Ноъл, поглеждайки предпазливо към младежа.

— Чудесно! — рече той. Ариа беше почти сигурна, че когато е била на шест години, е носила същите очила с форма на звезди като неговите. Докато говореше, той бе застанал в неудобна близост до нея. — Казвам се Джереми. Тази седмица съм вашият круизен ръководител — продължи младежът. — И забавленията няма да спрат! Подготвили сме най-добрите представления — и най-добрия комедиант, Лу Кръстоносеца! Ще си умрете от смях — и ще разберете как да спасите планетата! — Той ги побутна навътре. — Разходете се! Намерете си нови приятели! И не забравяйте да си изберете доброволческа дейност!

Ариа се огледа. Жужащи „едноръки пирати“, покрити със зелено сукно маси за покер и блекджек и заоблен, покрит с мрамор барплот, който се простираше докъдето й стигаше погледът. Но на бара не се виждаха бутилки с алкохол, по масите нямаше тестета карти, а когато Ноъл натисна бутона на един от монетните автомати, на екрана се появи надпис „Опитайте по-късно“. Той погледна към една от служителките на кораба, жена с начервени устни и бяло сако.

— Ще можем ли да залагаме?

— О, да, в нощта на казиното! — Жената ги погледна с опуленото изражение на кукла Барби. — Но няма да печелите истински пари — получавате едни симпатични монетки с делфинчета, които ще можете да си отнесете като сувенири! Изработват ги жени от племената в Южна Африка и са от сто процента рециклирана вълна!

Ноъл сбърчи нос. Ариа го смушка в ребрата.

— Знаеш ли, може би е по-добре, че не можем да играем с пари. Помниш ли последния път, когато играхме блекджек и ти се опита да броиш картите? Обрах те до шушка.