Читать «Опарени» онлайн - страница 12

Гръмката сирена на кораба я откъсна от мислите й.

— Така, май трябва да вървя — рече тихо Емили, поглеждайки отново към баща си. — Благодаря, ъъъ, че ме пуснахте на пътуването.

Господин Фийлдс отпи глътка минерална вода от бутилката.

— Благодари на учителя, който те номинира за стипендията. И на отец Флеминг. Според мен не трябва да заминаваш.

Емили повъртя в ръцете си шапката с козирка с емблемата на Университета на Северна Каролина, която лежеше в скута й. Родителите й нямаха пари, за да изпращат децата си на разни несериозни училищни екскурзии, но тя беше спечелила стипендията чрез курса си по ботаника. След като родителите й разбраха за бебето, господин Фийлдс беше отишъл при отец Флеминг, техния свещеник, за да попита дали да й позволят да пътува. Отец Флеминг отговори, че е редно — това ще им даде време да обмислят случилото се и да осъзнаят чувствата си.

На Емили не й оставаше друго, освен да отвори вратата, да грабне куфарите си и да тръгне към тентата за регистрация. Не беше направила повече от три крачки, когато баща й запали двигателя и се отдалечи по пътя, без дори да изчака кораба да отплава, както правеха повечето родители. Тя преглътна сълзите си, опитвайки се с всички сили да не заплаче.

Когато се нареди на опашката, някакъв двайсетинагодишен мъж, който носеше червени слънчеви очила във формата на звезди, се залепи за нея.

— Пипнах те! — каза той, заканвайки се с пръст.

Лицето на Табита проблесна в съзнанието на Емили.

— К-какво? — изрече тя с дрезгав глас.

— Ти определено си тайна почитателка на „Цирк дьо Солей“! — Младежът й протегна ръка. — Казвам се Джереми. Тази седмица съм вашият круизен ръководител. Искаш ли да присъстваш на тазвечерното представление на „Цирк дьо Солей“ в театъра? Темата на шоуто е „Майката Земя“ — подходяща за едно еко пътуване.

Няколко ученици се спряха наблизо и започнаха да се подсмиват.

— Мисля, че ще пропусна — промърмори Емили и бързо се придвижи напред.

Тя подаде паспорта си на проверяващото момиче и получи ключа за каютата си, карта за храна и дневното меню, както и карта на кораба. Накрая й връчиха брошура, в която бяха изредени най-различни курсове, мероприятия, семинари, групови срещи и доброволна взаимопомощ през седмицата — от учениците се изискваше да участват в поне един курс и да се включат в корабната „общност“, помагайки в почистването, готвенето, планирането на вечеринките, грижата за огромния корабен аквариум със застрашени от изчезване риби и така нататък. Доброволните записвания ставаха на принципа „който превари, той натовари“; Емили вече се беше записала за спасителка край големия басейн. Все още обаче не знаеше какъв курс да избере, затова набързо прегледа списъка. Той включваше „Отговорно изследване на рифовете“, „Лов на потънали (еко) съкровища“, „Почистване на приливни басейни с каяк“. Накрая се спря на курс, озаглавен „Наблюдаване на карибски птици“.