Читать «Опарени» онлайн - страница 130

— Може пък да ни се падне някой много мил и приятен съдия — каза Емили. — Може да е някой, който ще разбере колко ни е било страх, че Истинската Али ще се върне да ни нарани.

Спенсър се намръщи.

— Никой съдия няма да се върже на това. Всички знаят, че Истинската Али е мъртва.

Емили се размърда неспокойно; тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне или ще се изпусне в гащите.

— Всъщност няма да е същото, ако кажа пред съда, че съм оставила задната врата отворена, за да може да се измъкне от пожара.

Трите глави рязко се вдигнаха.

— Моля? — изплю думата Спенсър.

Емили покри лицето си с длани.

— Съжалявам. Не можех просто така да я оставя да си лежи на пода. Не знам дали е успяла да се измъкне, но наистина оставих вратата отворена.

— Но аз видях — каза Хана. — Ти затвори вратата.

— Не, не съм.

Ариа впери поглед в тавана, опитвайки се да си спомни онези напрегнати, ужасни, трескави мигове, преди къщата да се взриви. Тя можеше да се закълне, че когато бе погледнала отзад, вратата беше здраво затворена — или просто съзнанието й бе регистрирало факта, след обсъждането му?

— Боже, Емили — прошепна Спенсър с широко отворени очи.

Хана разтри лицето си с длани.

— Затова ли беше толкова убедена, че Истинската Али ни следи?

— Предполагам. — Емили се заигра с подложката на масичката за кафе. — Но аз размишлявах върху това и да ви кажа, може би е било за добро. Ако обявя, че съм оставила вратата отворена и колко сме се страхували, че тя е избягала, може би съдията ще разбере параноята, която ни беше обхванала в Ямайка.

— А може и да си помисли, че сме луди — сопна й се Хана.

Ариа поклати глава.

— Трябваше по-рано да ни кажеш за това.

— Знам. — Емили ги погледна измъчено. — И съжалявам. Но дали това щеше да промени нещо? Сигурно щяхме да сме още повече убедени в това, че Табита е Али.

— Или вместо сами да се заемаме с това, просто щяхме да отидем в полицията — рече Ариа.

— И може би нищо от това нямаше да се случи — додаде Спенсър.

Емили се изгърби още повече.

— Съжалявам.

— Осъзнаваш ли, какво означава това? — Ариа прокара пръсти през косата си. — Истинската Али може би е някъде отвън! Може би тя е А.!

— Нали това се опитвам да ви кажа — настоя Емили. — Това звучи най-логично. Двете с Табита са били толкова добри приятелки, че Табита е носела снимката й в медальона си. Може би Али е била заедно с нея в Ямайка и може би планът им е бил да изблъскат нас от покрива, а не обратното. Може би затова тя е чакала на плажа и е направила онези снимки. Но тогава всичко се обърква и вместо това тя решава да започне да ни тормози.

— Ами Греъм? — попита Спенсър. — Той също е логичен избор. Освен това сме сигурни, че е жив.

Ариа преглътна тежко.

— Реших, че няма значение, тъй като смятаме да си признаем, но вчера чух Джереми и един полицай да разговарят, че Греъм е в болница.

Хана присви очи.

— Защо?