Читать «Опарени» онлайн - страница 131

— Не знам. Може би заради взрива. Не стана ясно.

— На кого му пука, че Греъм е в болница? — Спенсър разпери ръце. — Все някога ще излезе оттам. И тогава ще разкаже на всички какво сме направили.

— Чух още нещо странно — продължи Ариа. — Ченгето каза, че са видели две фигури на записа от охранителната камера в котелното — единият определено е бил Греъм. Не са успели да идентифицират втория човек, но са сигурни, че е мъж.

Спенсър вдигна рязко глава.

— Спомняш ли си да е имало още някой там долу?

Ариа поклати глава. Емили забарабани с пръсти по масата.

— Може просто да са те записали под странен ъгъл. Или някой от екипажа да е минавал оттам по същото време.

— Може би — отвърна бавно Ариа. След това затвори очи. Толкова й бе дотегнало да мисли за това, да се чуди кой може да е А., да му позволява да ги измъчва. Тя беше дотук.

— Още сега отиваме да разкажем на ченгетата за Табита — реши тя.

— Добре — прошепна Емили, стресната от авторитетния тон на Ариа. Спенсър просто кимна. Хана преглътна тежко, но след това кимна към телефона на Ариа.

— Добре. — Ариа се чувстваше като заредена с електричество и леко налудничаво. Тя грабна телефона си и потърси номера на Майкъл Полсън, мъжа от ФБР, който ръководеше разследването за убийството. Кодът подсказваше, че номерът е от Вашингтон. Тя започна да го набира, като натискаше бутоните неестествено силно.

Тя натисна последната цифра и се заслуша в сигнала. Миг по-късно някой от приемната се обади.

— Мога ли да говоря с Майкъл Полсън, ако обичате? — попита тя, включвайки телефона на високоговорител.

— Мога ли да попитам кой го търси? — попита жената с отегчен глас.

Ариа погледна приятелките си, после се обърна към телефона.

— Някой, който има информация за убийството на Табита Кларк.

Настъпи напрегната пауза.

— В момента господин Полсън дава пресконференция — отвърна след миг жената. — Но ако е важно, ще се свържа с него. Може ли да ви се обади по-късно?

Ариа каза, че няма проблем и затвори. После остави телефона на масичката с разтуптяно сърце. Какво щеше да каже, когато детективът й се обади по-късно? Как ще успее да го произнесе? Веднага след това животът им щеше да се промени. Беше ли готова за това?

Хана грабна дистанционното и включи телевизора.

— Имам нужда от малко шум — каза тя. — Просто не издържам вече.

На екрана се появи реклама на сладоледени торти. Момчетата се загледаха с отсъстващи погледи. Ариа се зачуди дали всички си мислят едно и също — че може би никога вече няма да вкусят нещо толкова незначително и празнично, като сладоледените торти.

Рекламата свърши и започна друга за пикапи „Форд“. Следващата беше за местна верига пицарии, после за застраховка живот. След това започнаха местните новини. Синоптикът дрънкаше за това, че денят ще бъде облачен, но за утре се очаква циклон с високо атмосферно налягане.

— Вадете тениските и късите панталони! — обяви той. — Ще бъде необичайно топло!

— Господи, трябва ли да е толкова възторжен? — изръмжа Спенсър към екрана.

Емили погледна отчаяно телефона.

— Защо не се обажда? Не знае ли, че е важно?