Читать «Опарени» онлайн - страница 128

Последваха стъпки. Майка й се появи на прага на дневната, облечена в розов пуловер и дънки. Косата й изглеждаше като измита. Беше си сложила грим. И най-странното бе, че леко се усмихваше.

Емили колебливо докосна бузите си, чудейки се дали не сънува.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти?

— Здравей, скъпа. — Госпожа Фийлдс погледна саковете й. — Искаш ли помощ?

Емили примигна. За пръв път от повече от две седмици майка й, й говореше.

— Не бях сигурна дали ме искате вкъщи — рече тя с писклив глас, изненадвайки дори себе си.

Госпожа Фийлдс сви устни. Раменете й се повдигнаха и спуснаха и за части от секундата Емили зърна насъбралото се в бръчките по майчиното й лице разочарование и торбичките под очите й. „Ето, почва се“ — помисли си тя. Майка й щеше да избухне в сълзи и отново да изчезне.

Но тогава госпожа Фийлдс пристъпи напред с протегнати ръце. Преди Емили да разбере какво става, тя я притисна към себе си в силна прегръдка. Емили стоеше вдървена, притиснала ръце към хълбоците си, в очакване на сълзите… или мъмренето… или нещо ужасно. Но майка й просто отпусна глава върху косата й, дишайки спокойно.

— Чух, че имало експлозия на кораба — рече госпожа Фийлдс. — И че вие, момичета, едва не сте се удавили в морето.

Емили наведе очи.

— Съжалявам — рече смутено тя.

— Просто се радвам, че си добре. — Госпожа Фийлдс разтърси ръцете й.

Емили я погледна.

— Така ли?

Госпожа Фийлдс кимна.

— Скъпа, разполагах с достатъчно време, за да помисля. Ще се справим с това. Ще намерим начин отново да бъдем семейство.

Емили се отдръпна и се вгледа в лицето на майка си.

— Добре де, кажи нещо! — настоя госпожа Фийлдс с нервно изражение на лицето. — Нали това искаш?

— Разбира се, че искам това — избъбри Емили. — Просто… никога… Аз… — Тя усети как очите й се напълват със сълзи. — Никога не съм предполагала, че ще ми простиш — промърмори тя и избухна в плач.

Госпожа Фийлдс отново я прегърна.

— След като замина имах един продължителен разговор с отец Флеминг. Знам, че не разговаряме за много неща. Но изобщо не ми допада мисълта, че си крила нещо толкова важно. Аз също не се чувствам добре, Емили. Мисля, че се провалих като майка.

— Не говори така — избъбри Емили. — Вината е моя. Трябваше да ти кажа. Просто бях толкова…

— … уплашена — довърши вместо нея госпожа Фийлдс. — Знам. Карълайн ни каза.

Емили отстъпи назад.

— Разговаряли сте с Карълайн за това?

Госпожа Фийлдс кимна.

— Тя също смята, че те е провалила. Иска скоро да се прибере у дома за целия уикенд, за да можете да се разберете. Случилото се отрази на всички ни, Емили. И ако искаме да се изцелим, трябва да го направим заедно. Не мислиш ли?

Емили впери изумен поглед в майка си.

— Да — прошепна тя. — Аз също искам да сме едно семейство.

Емили огледа пералното помещение с плетените кошове, старите пуловери, окачени на закачалки и тубите с перилни препарати. Никога не беше обръщала особено внимание на тази стая, но внезапно тя се превърна в най-любимото й място на света. Пред нея се разкриваха хиляди възможности. Да възстанови отношенията си с по-голямата сестра. Да оправи нещата с майка си. Да има нормални вечери, нормални ваканции — да има семейство. И винаги да бъде откровена с тях, а не да бяга всеки път, когато има проблем.