Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 151

Госпожа Хартман излезе, качиха се в колата и отидоха на мястото, където някога се бе намирало кафенето, на няма и шест метра от железопътните релси. До него имаше малка тухлена сграда, също необитаема, но Ивлин успя да прочете избелелия надпис на прозореца: „Фризьорски салон на Опал“. Всичко бе точно както си го беше представяла.

Госпожа Хартман й показа мястото, където някога бил магазинът на татко Тредгуд и където сега имаше аптека, а на втория етаж бе седалището на Клуба на лосовете.

Ивлин я попита дали може да отидат до Траутвил.

— Разбира се, скъпа, от другата страна на релсите е.

Когато минаха през малкия квартал на чернокожите, Ивлин се изненада колко малък е всъщност — само няколко улички с порутени къщурки. Госпожа Хартман посочи една малка къща с избелели зелени столове на верандата и каза, че в нея живеели Големия Джордж и Онзел, докато не заминали за Бирмингам да живеят при сина си Джаспър.

На излизане от квартала минаха покрай бакалията на Оси, залепена за рушаща се дървена едноетажна къща, някога небесносиня. Витрината на магазина бе облепена с избелели табели от 30-те, които приканваха „Пийте джинджифилова лимонада «Бъфало Рок», отлежавала милиони минути“.

Ивлин изведнъж бе споходена от спомен от детството си.

— Госпожо Хартман, тук дали продават ягодова лимонада?

— Със сигурност.

— Искате ли да влезем?

— Разбира се. Много бели пазаруват тук.

Ивлин паркира и влязоха в бакалията. Госпожа Хартман отиде при един стар мъж с бяла риза и тиранти и закрещя в ухото му:

— Оси, това е госпожа Кауч. Беше приятелка на Нини Тредгуд!

В мига, в който Оси чу името на госпожа Тредгуд, очите му блеснаха и той се спусна към Ивлин и я прегърна. Ивлин, която никога не бе прегръщала чернокож мъж, се смути. Оси забърбори като картечница, но тя не разбра и думичка от казаното, тъй като старецът нямаше зъби.

Госпожа Хартман отново му извика:

— Не, скъпи, това не е дъщеря й, а нейната приятелка госпожа Кауч от Бирмингам…

Оси продължи да й се усмихва лъчезарно.

Госпожа Хартман отвори хладилника с напитките и извади бутилка ягодова лимонада.

— Заповядайте.

Ивлин понечи да плати, но Оси продължаваше да бъбри нещо неразбираемо.

— Каза да си приберете парите, госпожо Кауч. Иска да ви почерпи.

Ивлин се смути, но благодари на Оси и той ги изпрати до колата, без да спира да говори и да се усмихва.

— Чао! — извика госпожа Хартман и се обърна към Ивлин. — Глух е като пън.

— Досетих се. Просто не очаквах да ме прегърне така.

— Той много обичаше госпожа Тредгуд, познаваше я от малък.

Върнаха се от другата страна на релсите и госпожа Хартман рече:

— Скъпа, ако завиете надясно в следващата пресечка, ще ви покажа старата къща на Тредгуд.

В мига, в който завиха зад ъгъла, Ивлин я видя: голяма двуетажна бяла къща с веранда, опасваща цялата постройка. Позна я от снимките.