Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 152
Фани Флаг
Спря колата и слязоха.
Прозорците бяха изпочупени или заковани с дъски, а верандата бе пропаднала и прогнила, тъй че не можеха да се качат на нея. Сякаш къщата щеше да се срине всеки момент. Заобиколиха отзад.
— Колко жалко, че къщата се руши така. Обзалагам се, че едно време е била прекрасна.
Госпожа Хартман се съгласи.
— Едно време беше най-хубавата в Уисъл Стоп. Но сега, след като не остана и един Тредгуд, предполагам, че просто ще я съборят.
Отидоха в задния двор и се изненадаха от гледката. Старите решетки за асми бяха обсипани със стотици малки розови трендафили, които цъфтяха, сякаш нямаха представа, че обитателите на къщата отдавна са си отишли.
Ивлин надникна през счупения прозорец и видя напукана бяла маса. Зачуди се колко ли тесто за бисквити е рязано върху нея през годините.
Закара госпожа Хартман до тях и й благодари за всичко.
— За мен беше удоволствие. Вече почти никой не ни идва на гости, откакто спряха влаковете. Съжалявам, че се запознахме о толкова тъжен повод, но моля ви, заповядайте, когато имате време.
Макар да бе късно, Ивлин реши да мине още веднъж покрай старата къща. Стъмваше се и когато зави по улицата, фаровете осветиха сградата така, сякаш вътре имаше хора… и изведнъж Ивлин можеше да се закълне, че чу Еси Ру да свири на старото пиано в салона…
„Излез, малка каубойке…“
Спря колата и се разплака, сякаш сърцето й щеше да се пръсне, замислена защо хората трябва да остаряват и да умират.
„Уиймс Уикли“
(Седмичният бюлетин на Уисъл Стоп, Алабама)
С мъка на сърце ви казвам сбогом
С голямо съжаление трябва да ви съобщя, че това е последният брой на вестника. Откакто заведох половинката си на почивка в Южна Алабама, той не спря да мрънка да се преместим да живеем там. Намерихме си къщичка на брега на залива, тъй че след две седмици се местим. Сега старият глупак ще може да лови риба денонощно, ако пожелае. Знам, че го глезя, но въпреки всичките си странности той е много добър човек. Не знам какво да кажа за преместването, тъй че няма много да размишлявам по въпроса. И двамата израснахме тук в Уисъл Стоп и преживяхме прекрасни години с прекрасни приятели. Но повечето от тях се пръснаха по други места. Градът вече не е същият и с всички тези магистрали, дето ги строят, човек вече не знае къде свършва Бирмингам и къде почва Уисъл Стоп.
Всъщност като се замисля, ми се струва, че когато кафенето затвори, сърцето на града сякаш спря да бие. Интересно как подобно местенце може да сплоти толкова много хора.
Поне ни остават спомените, а аз съм и с любимия си мъж.
П.П. Ако някой случайно ходи до Феърхоуп, Алабама, непременно да ни се обади. Аз ще съм на задната веранда да чистя рибата.
Гробището на Уисъл Стоп
Втория Великден, след като госпожа Тредгуд почина, Ивлин бе твърдо решена да отиде до гробището. Купи голям букет пролетни лилии и отиде дотам с новия си розов кадилак, закачила на ревера си четиринайсеткаратова брошка с формата на бръмбар със смарагди за очи — поредната награда от службата.
