Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 14

На един четвърти юли бяхме облечени с рокли на звезди и райета като американското знаме и носехме хартиени коронки. Всички седяхме в задния двор и похапвахме домашен сладолед в очакване на фойерверките, когато по задните стълби слезе Бъди Тредгуд, издокаран с една от роклите на Леона и голяма панделка, вързана на главата, и започна да се фръцка превзето. Имитираше Леона. Отгоре на всичко Едуард, Джулиан или някое от другите момчета изнесе грамофона на двора, нави го и пусна „Арабският шейх“, а Бъди се кълчеше под звуците на музиката. Смеехме се на този случай години наред. По-късно обаче Бъди целуна Леона и се помириха. На Бъди всичко му се прощаваше.

Татко наемаше хора, които организираха заря за целия град, щом се стъмнеше. Идваха и всички чернокожи от Траутвил. Каква гледка само! Фойерверките избухваха и осветяваха цялото небе. И, разбира се, момчетата вилнееха и гърмяха фишеци. А след края на зарята се прибирахме в салона и Еси Ру сядаше на пианото. Свиреше „Чуй присмехулника“, „Нола“ или каквито песни бяха популярни съответната година… а Иджи се качваше на дървото и виеше.

Иджи винаги ходеше с гащеризон и боса. Че то нали щеше да съсипе всяка рокля, както се катереше по дърветата и ходеше на лов и за риба с Бъди и братята си. Беше хубаво момиченце, само дето, след като Бъди веднъж й острига косата, изглеждаше досущ като момче.

Но пък всичките дъщери на Тредгуд бяха красиви. Не че не полагаха грижи за външния си вид, особено Леона… Тя бе най-суетната, а и нямаше никакво чувство за хумор.

Аз не бях красива, защото бях твърде висока. Все се изгърбвах и мама Тредгуд ми казваше: „Нини, Бог те е създал толкова висока, за да си по-близо до небето“. Сега обаче не съм толкова висока като преди. С възрастта хората се свиват.

Косата е интересно нещо, нали? Пълно е с хора, които приемат прическите си много сериозно. Но пък май е напълно нормално. И в Библията има куп истории, свързани с коса: Самсон и онази Савската царица, пък и момичето, дето измило краката на Исус с косите си… Не е ли странно, че чернокожите искат да имат права коса, а ние — къдрава? Моята коса беше кафява едно време, но сега се боядисвам с „Блестяща коприна“ №15. Преди ползвах №16, но косата ми ставаше много тъмна и си личеше, че е боядисана.

Едно време просто я прибирах на кок. Но не и госпожица Леона. Косата и бе ябълката на раздора между нея и Иджи. Иджи — беше някъде девет или десетгодишна — бе ходила да си играе с децата в Траутвил и се върна цялата въшлясала. Наложи се всички да си измием главите с газ, мас и оцет. През живота си не съм чувала такива писъци и вой. Леона врякаше все едно я горяха жива. След това не искаше да говори с горката Иджи.