Читать «Съкрушени» онлайн - страница 56

Тя се накани да стане и да отиде при тях, но Спенсър я улови за ръката.

— Наистина ли смяташ, че Ноъл е бил на ски през уикенда, когато е бил убит Олаф?

В очите на Спенсър проблясваше решителност, също както когато тя, Али, Емили и останалите подреждаха пъзели на пода на Алината дневна в къщата в Поконос. Понякога си устройваха състезание и Спенсър, изпълнена с отчаяно желание да победи Али, пъхаше разни парчета дори на местата, където не си пасваха.

— Не съм сигурна, че още отсега трябва да започваме лов на вещици — отвърна бавно Емили.

— Но не смяташ ли, че Ноъл е идеалният кандидат? — прошепна Спенсър.

Емили затвори очи. Тя не искаше Ноъл да е идеалният кандидат. Това щеше да съсипе Ариа.

— Не знам — отвърна тя със слаб глас.

— Емили! — изграчи Айрис. Когато Емили погледна нагоре, Айрис се беше надвесила над тях.

Емили избута Спенсър от пътя си и се изправи.

— Здрасти! — извика тя, опитвайки се да се усмихне.

— Какво правиш на пода? — Айрис гледаше подозрително мястото, където току-що беше клечала Емили. За щастие Спенсър беше успяла да се измъкне навреме. След това Айрис притисна цял сноп копринени блузки към гърдите на Емили. — Пъхни това в чантата си. Махнала съм им електронните чипове.

Емили я погледна.

— Майка ми стои ей там! — Госпожа Фийлдс притискаше едно леопардово яке към тялото си и се въртеше наляво-надясно, оглеждайки се в огледалото.

Айрис се намръщи.

— И какво от това? Тя няма да ни види. — Момичето се приближи към нея. — Ако го направиш, ще ти кажа доста интересно нещо за Али.

— Добре — изръмжа Емили и грабна блузите от ръцете на Айрис. След като се огледа бързо, тя си пое дълбоко дъх и натика блузите дълбоко в спортния си сак, който от време на време използваше като дамска чанта. После отиде до майка си и я хвана за лакътя. — Тръгваме си вече.

— Толкова рано? — Госпожа Фийлдс изглеждаше разочарована. — Та ние тъкмо дойдохме тук! Това не е ли сладурско? — Тя показа на Емили леопардовото яке. — Искам да ти взема нещо специално.

— Много мило, но, ъъъ, Айрис има интервю в четири и половина — каза Емили, повеждайки ги към изхода. — А е много важно — смятат да й дадат стипендия.

— Наистина ли? — Госпожа Фийлдс се усмихна на Айрис. — Къде?

— Вилянова — отвърна бързо Емили, преди Айрис да успее да изтърси някое измислено име — или да попита за какво, по дяволите, говори Емили. — Всъщност трябва да я откарам дотам. Така че по-добре да тръгваме.

Сърцето й биеше бързо, докато минаваше покрай витрините край вратата. Когато пръстите й обхванаха бравата, тя се напрегна, готова да посрещне воя на алармите — и гнева на майка си.

Но когато Емили мина бързо през втората врата и изскочи на тротоара, не се чу никакъв звук. Тялото й беше плувнало в пот. Сърцето й блъскаше в гърдите. Тя не можеше да повярва, че Джордан редовно се е занимавала с това — и то с лодки и автомобили.

— Добре, до после, мамо — каза Емили и повлече Айрис към комбито.