Читать «Съкрушени» онлайн - страница 57

— Беше ми ужасно приятно, момичета! — Госпожа Фийлдс изглеждаше толкова доволна, че Емили почти я съжали. Тя й махна с ръка, докато жената се запъти към фамилния миниван. — Да го направим пак!

Сакът в ръката на Емили й тежеше така, сякаш беше пълен с олово. Тя беше убедена, че всеки момент ще изскочи някой, ще я посочи с пръст и ще я накара да върне всичко. Едва когато седнаха в колата и потеглиха, тя успя да си поеме свободно дъх.

Айрис я срита в краката.

— Леле, каква си бързачка!

Емили стисна здраво волана.

— Не мога да повярвам, че ме накара да направя това, и то пред майка ми!

Айрис завъртя очи.

— Стига с тия драми.

— Аз изпълних моята част — рече настоятелно Емили. — Сега ти ми кажи нещо за Али.

Айрис потри длани.

— Какво искаш да знаеш?

Мислите на Емили се пръснаха в хиляда различни посоки. Тя не беше подготвена да задава въпроси.

— Али имаше ли си приятел?

Айрис прокара пръсти по една от току-що откраднатите блузи.

— Всички обожаваха Али. Момчета и момичета. Всички искаха част от нея.

— А имаше ли някой специален? Някой, който би направил всичко за нея?

Айрис се усмихна многозначително.

— Ти си една от онези, които са били влюбени в нея, нали?

Емили потрепна.

— Кой ти каза?

Айрис улови погледа й.

— Али говореше за теб през цялото време, докато беше в Убежището. Разправяше: „Сестра ми има една приятелка на име Емили, която адски си пада по нея. Точно така ще я спечеля. Фасулска работа“.

Емили впери напрегнато поглед в осовата линия на магистралата, докато очертанията й не се замъглиха. Точно така беше успяла Али да спечели Емили; беше я целунала толкова страстно, колкото Емили беше целунала Тяхната Али в дървесната къщичка в края на седми клас. След това Али й беше казала, че винаги я е обичала, дори докато е била затворена в Убежището. И Емили, естествено, се беше хванала. Цял живот беше копняла да чуе тези думи.

— Оу, да не би да те разстроих? — попита Айрис, докосвайки Емили по ръката.

Емили бързо се дръпна встрани.

— Няма значение.

— Обичаш ли я още?

— Няма да разговарям за това с теб — сопна й се Емили. — Но не, вече не я обичам. — В съзнанието й отново се появи образът на Джордан и я изпълни тъга.

— Но след пожара в Поконос все още си я обичала, нали? Горе-долу по същото време, когато къщата изгоря, някой вмъкна един айпад в Убежището и помня, че гледах доста репортажи. Видях лицето ти по новините. Изглеждаше съсипана, че тя може да е мъртва. Истинската ти любов… изчезнала. Сигурно е боляло.

Емили обърна толкова рязко глава към нея, че Айрис се сви от страх.

— Ти пък какво знаеш за истинската любов? — изръмжа момичето.

Долната устна на Айрис потрепери.

— Някога и аз бях влюбена.

Напрежението внезапно спадна. В очите на Айрис имаше сълзи. Тя сви устни толкова силно, че те почти се изгубиха. Емили правеше същото, когато се опитваше да се вземе в ръце.

Тя се обърна отново напред, чувствайки се зле заради избухването си.

— Извинявай — промърмори момичето. — Мислех, че ми се подиграваш. Искаш ли да поговорим за това?

Айрис подсмръкна.

— Няма да разговарям за това с теб — отвърна й тя със същия тон, който беше използвала и Емили.