Читать «Съкрушени» онлайн - страница 58

— Туше — рече тихо Емили.

Двете подминаха един супермаркет „Уауа“ и цветарски магазин, а след това и пътя, който водеше към дома на Ариа. Емили се опита да си представи човека, в който е била влюбена Айрис, но когато се помъчи да си обрисува лицето му, пред очите й се появяваше единствено една голяма въпросителна.

— Добре, хубаво — наруши мълчанието Айрис. — Али имаше един специален човек. Момче.

Сърцето на Емили започна да бие по-бързо.

— Добре…

— През цялото време говореше за него. Бяха наистина близки.

Емили беше толкова развълнувана, че отби встрани и спря до банкета. Край тях профучаваха коли. Тя дръпна ръчната спирачка и се обърна към Айрис.

— Той беше ли пациент в болницата? Или просто я посещаваше? Знаеш ли името му?

— Ей, ей, ей! — Айрис размаха пръст пред лицето й. — Просто искаше да знаеш дали има приятел, а не и какво е името му. — Тя потупа Емили по бедрото. — Всяко нещо с времето си, скъпа. А сега, доколкото си спомням, има и други неща в списъка ми, които трябва да свършим, нали?

След това измъкна листчето от чантата си и се зачете в него. Емили прехапа силно устната си, опитвайки се да потисне раздразнението си. Все пак нямаше друг избор, освен да играе играта на Айрис.

Особено, ако това щеше да я отведе до някои отговори. И до Али.

12.

Първо целуни, после се хвали

В понеделник Ариа стоеше в спортния салон на „Роузууд дей“. Пейките бяха прибрани, за да направят игрището за баскетбол още по-голямо, въздухът миришеше на гуменки, а примигващите флуоресцентни лампи й пречеха да се концентрира. Шестте момичета от комитета по декорирането, всичките с дълги, лъскави коси, идеално загорели тела и еднакви равни обувчици на Тори Бърч, стояха в кръг около нея и чакаха инструкции. Ариа знаеше, че трябва да се чувства поласкана, че командва типични роузуудчанки, но вместо това едва успяваше да се овладее.

— Добре, значи темата е „Звездна нощ“ — каза тя с треперлив глас, стиснала в ръката си отворена книга от библиотеката, в която беше показана картината на Ван Гог. Достатъчно й беше да я държи и да я сочи с пръст, за да се почувства като белязана. Сигурна беше, че момичетата знаят точно къде я крие в дрешника си — и точно какво е направила с нея.

Тя се закашля и продължи:

— Така, смятам да наема компания, която се е специализирала в изработката на скулптури от папиемаше и да поискам да ни направят голяма луна и звезди — тъй като трябва да сме готови до края на седмицата, ще имаме нужда от външна помощ. — Това му беше хубавото на „Роузууд дей“: имаха голям бюджет за декорациите. — Освен това се обадих на една фирма, която прави ръчно изработени покривки за маси и може да ни направи интересни покривала за столовете. Но със сигурност ще се наложи седем от нас да нарисуват поне една от фреските. Но си мислех по-скоро за заглавие от рода на „Нощно кафене“. Много по-романтично е, не мислите ли?

Една чипоноса блондинка на име Тара вдигна ръка.

— Ами темата ненапразно е „Звездна нощ“ — каза тя с надменен, носов глас, поглеждайки презрително към високите до бедрата ботуши от изкуствена кожа на Ариа.