Читать «Съкрушени» онлайн - страница 54

Вместо това откри момичето и родителите си седнали на дивана в дневната да гледат телевизия и да пият чай. Това някак си й се стори още по-ужасяващо. Айрис се държеше така, сякаш е член на семейството.

— Сигурна съм, че Айрис е уморена, мамо — избъбри ужасената Емили. — Денят беше дълъг и тя сигурно иска да си легне.

— Какви ги говориш? Бодра съм като кукуряк! — рече енергично Айрис, премествайки се по-близо до госпожа Фийлдс на дивана. Емили забеляза, че момичето похапва от любимите оризови хрупки на майка й. Никой не ядеше тези неща — те винаги бяха твърди като камък и твърде мазни. Естествено, госпожа Фийлдс изглеждаше ужасно поласкана.

Сега Емили смушка Айрис в гърба.

— Защо си поканила майка ми? — промърмори тя.

Айрис сви невинно рамене.

— Тя е готина.

Да бе, да, помисли си Емили, очаквайки Айрис да завърти очи и да каже нещо гадно. Но тя не каза. Вместо това Айрис се обърна, увери се, че продавачката в магазина й е обърнала гръб, а госпожа Фийлдс се е захласнала по мострите с гримове, след което грабна кутийката с парфюма „Цветна бомба“ и я пусна в ръкава на торбестия пуловер, който Емили й беше заела. Емили протегна ръка, за да я спре, но Айрис само я стрелна с поглед, който казваше: „Знам какво правя“. Все пак нали затова бяха дошли в мола. „Да открадна разни работи от Сакс“ се намираше под номер шестнайсет в списъка на Неща, които искам да направя, докато съм извън Убежището. Може би имаше бонус точки заради това, че го прави пред майката на Емили.

Тя последва Айрис по ароматния коридор, който водеше към Модерната секция. Докато вървеше покрай чантите, някой я дръпна за ръката. Спенсър се беше свила зад една маса, отрупана е раници на Марк Джейкъбс.

— Псст! — прошепна тя.

Емили клекна до нея.

— Какво правиш тук?

Погледът на Спенсър се стрелкаше насам-натам.

— Направих си специална поръчка за бални обувки от Сакс. — Тя погледна към Айрис, която позираше пред едно трикрило огледало. — Каза ли ти вече нещо?

— Нищо от последния път, когато ме попита — изръмжа Емили. — Бяхме заети.

— С какво?

Емили погледна към рекламата на парфюми от другата страна на пътечката. Момичето на снимката приличаше малко на Джордан, което накара сърцето й да се свие.

— Ами след като я изкарах от Убежището и преди да се срещна с вас в паник-стаята, Айрис ме накара да отидем в града, за да може да се понатиска с един имитатор на Бен Франклин. След това, тази сутрин, трябваше да я откарам в старото й училище. Тя искаше да се изкатери по въжето на пилона в средата на игрището и да удари месинговата камбана на върха му. — Приличаше на паяк, докато се катереше по въжето, а дънките, които Емили й беше заела, бяха пристегнати на кръста й с детско коланче.