Читать «Съкрушени» онлайн - страница 55

— Оказа се, че учениците от гимназията са скрили трева на върха на пилона — продължи Емили. — Айрис се спусна долу с голяма кесия. Така че сега имам в дома си избягала пациентка на психиатрична клиника и торба с марихуана. Родителите ми направо ще откачат, ако разберат.

Веднага, щом изрече тези думи, тя осъзна колко абсурдно звучат. Родителите й щяха да откачат още повече, ако узнаеха, че Емили пази тайната на Ариа за откраднатата безценна картина. И че е помогнала да блъснат едно момиче от покрива. И всичко останало.

Спенсър прехвърли тежестта си на другия крак.

— Значи не ти е казала нищо за Али?

Емили се огледа за Айрис и най-накрая забеляза русата й глава край рафтовете с миниполи.

— Работя по въпроса. — Предишната вечер беше подпитала Айрис за Али, но тя й беше отговорила, че все още не е направила нищо, за да заслужи информацията. Когато Емили я попита както точно трябва да направи, за да получи ценната информация, момичето отметна косата си през рамо, сви рамене и каза:

— Ще знам, когато го видя.

— Значи А. не знае, че Айрис живее у вас, така ли? — прошепна Спенсър.

Емили стисна здраво чантичката си, гневна, че Айрис отново беше променила правилата. Вътре прошумоляха хартиените кърпички.

— Не.

— Какво да правим с картината?

От смесената миризма на различни парфюми Емили усети как започва да я боли глава.

— Не знам. Според теб какво трябва да направим?

Спенсър бавно поклати глава.

— Нямам представа.

Емили се втренчи в ясните сини очи на Спенсър. Все още не можеше да повярва, че Ариа е успяла толкова време да скрива тази тайна от тях, особено след като знаеше за всичко, което Спенсър, Емили и Хана бяха сторили през лятото. Но сега, когато се замисли, тя се досети, че около Коледа имаше няколко момента, в които Ариа се беше опитала да сподели: когато бяха у Спенсър на ежегодното й парти, след като обърнаха няколко питиета, Ариа беше придърпала Емили настрани.

— Извърших нещо ужасно — беше прошепнала тя в ухото й. — Направо не мога да се понасям.

Емили беше предположила, че приятелката й има предвид Табита.

— Всяка от нас щеше да направи същото.

Ариа поклати глава, в очите й проблеснаха сълзи.

— Ти не разбираш. Просто не разбираш. Онова, което сторих, ще съсипе всичко и…

— Ето те и теб! — разнесе се глас зад гърбовете им и внезапно ръката на Ноъл се отпусна върху рамото на Ариа. Лицето й се изкриви в нещо, напомнящо усмивка. — Хей, искаш ли да дойдеш да се запознаеш с един приятел от лагера по лакрос? Не съм го виждал от векове! — каза Ноъл.

— Разбира се! — отвърна весело Ариа, но устните й продължаваха да потреперват.

И просто ей така я отведе от Емили. Сега като се замислеше, той като че ли се опитваше да опази територията си. Сякаш Ариа беше негова собственост.

Но следващия път, когато двете се засякоха, Ариа беше весела и жизнерадостна. Ами ако точно тогава тя се беше опитвала да й разкаже за Олаф? За кражбата на картината?

— Ооо! Тези са красиви!

Емили рязко се откъсна от спомените си, тъкмо навреме, за да види как Айрис показва на госпожа Фийлдс чифт синкавозелени дънки. Те бяха нулев номер — но Емили предположи, че въпреки това ще бъдат твърде големи за Айрис.