Читать «Съкрушени» онлайн - страница 53

— Това ли е приятелят ти? Чух те да говориш за него с Шон.

Хана погледна към примигващите лампички на мониторите.

— Д-да — рече тя, чувствайки се леко притеснена заради лъжата. — Как е той?

Краищата на устните на Кели увиснаха надолу.

— Свестява се и отново изпада в безсъзнание.

— Казал ли е нещо?

Кели сви рамене.

— Не. Защо?

За части от секундата тя погледна някак подозрително към Хана.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита тя с невинен глас. — Ако започне да се събужда и не съм тук, ще ми се обадиш ли вкъщи? Искам да му кажа нещо наистина важно. Което не успях да му кажа, преди да се случи това.

Погледът на Кели омекна.

— Той наистина е важен за теб, а? — Тя леко я стисна за ръката. — Съгласна съм.

След това Кели отново се изгуби някъде. Хана остана на мястото си, вперила поглед във фигурата, която лежеше на леглото. Мониторите на Греъм бибипкаха равномерно. Гърдите му се надигаха и се спускаха. Внезапно клепачите му потрепнаха и устните му помръднаха.

Хана се наведе над леглото му.

— Греъм? — прошепна тя. — Тук ли си? — Видя ли кой е А.?, попита тя мислено.

От устните на Греъм се разнесе леко пуфтене. Клепачите му отново потрепнаха и след това той отново застина неподвижно. Хана се отдръпна от леглото с разтуптяно сърце. Греъм щеше да се събуди скоро. Тя го чувстваше.

От тръбата на вентилацията се разнесе писклив кикот. Хана се вцепени и погледна надолу по коридора. Пациентите лежаха неподвижно. На пода блестеше водата от мопа. Всичко беше толкова неподвижно и тихо, че за секунда Хана се почувства така, сякаш беше мъртва.

Тя потрепери. Ако с приятелките си не успееха скоро да открият А. и помощника му, нищо чудно и това да стане.

11.

Сплотяване на семейството

Веднага, щом Емили влезе в „Сакс Пето авеню“ в мола „Кинг Джеймс“, пред нея цъфна едно слабо като карфица момиче, стиснало в ръката си стъклен пулверизатор във формата на цвете.

— Искате ли да опитате новата Цветна бомба?

— Абсолютно — настоя Айрис, избута Емили от пътя си и протегна невъзможно слабата си ръка с изпъкнали сини вени. — Сега и ти, Емили.

Емили сви рамене и се подчини. След като момичето пръсна от плодовия аромат върху китката й, Айрис се обърна и погледна към някого зад гърба й.

— Вие също трябва да го изпробвате, госпожо Фийлдс.

Емили рязко се обърна. Майка й стоеше на входа, сваляйки прозрачната найлонова шапка против дъжд от главата си.

— М-мамо? — рече заеквайки тя. — Какво правиш тук?

Госпожа Фийлдс пъхна шапката във ватираната си чанта.

— Айрис ме покани. И тъй като ми е беше на път, реших, защо пък не? — След тези думи тя протегна ръка, за да получи пръсване от парфюма, и се усмихна топло на Айрис.

С всяка изминала секунда цялата история с Айрис караше Емили да откача все повече. Тя непрекъснато беше нащрек да не се обадят от „Убежището“ и да кажат: „Хм, да не би да сте ни откраднали пациентката?“. Освен това изобщо, изобщо, изобщо не й харесваше това, че Айрис живее в дома й — понякога дори оставаше сама, без Емили да е наблизо да я надзирава. Предишния ден, когато се прибра у дома след срещата в паник-стаята, тя не знаеше какво да очаква. Ами ако Айрис беше решила да разкаже на родителите й всичко? Ами ако Айрис беше откачила и ги беше заклала с кухненския нож?