Читать «Лицето» онлайн - страница 42

— И мен също. Теб с какво?

— Над ябълката е хвърлен най-много труд в сравнение с шестте предмета. Много се е постарал с нея, така че вероятно в нея е вложено най-голямото значение.

— До този момент нищо не мога да разбера — оплака се Итън.

Към последната снимка бе прикрепено копие на напечатаното съобщение, което бе сгънато и пъхнато в ямката за семки под окото. След като го прочете два пъти, Хазарт рече:

— Не е ли изпращал такова нещо с предишните пет кутии?

— Не.

— Тогава това е вероятно последната му пратка. Казал е всичко, което има да казва, със символи и сега с думи. Време е да премине от заплахи към действие.

— Прав си. Само че думите са не по-малко загадъчни от символичните предмети.

Сребристо настойчиви, фаровете режеха следобедния здрач. Блестящи крила вода се вдигаха от локвите по паважа, прикривайки гумите и придавайки свръхестествен вид на автомобилите, които се движеха по булевард „Пико“.

След като помълча замислено, Хазарт се обади:

— Ябълката може да символизира опасно или забранено знание. Първичният грях, както той споменава.

Итън опита отново сьомгата и кускуса си. Все едно че ядеше лепило. Той остави вилицата.

— На мястото на семената на знанието е сложено окото. — Хазарт, изглежда, говореше повече на себе си, отколкото на Итън.

Група пешеходци изтичаха покрай прозорците на ресторанта, приведени напред, сякаш преодоляваха по-голям натиск от този, който декемврийският вятър можеше да упражни, под безсилната защита на черни чадъри, подобно на опечалени, бързащи към гроба на починалия си близък.

— Може би казва: „Виждам тайните ти, източника — семената — на твоето зло“.

— И аз си мислех така. Но не е достатъчно правдоподобно и не ми дава възможност да направя никакви предположения.

— Каквото и значение да е вложил — рече Хазарт, — тревожи ме фактът, че окото в ябълката е дошло веднага след книгата за дресьор на кучета водачи на слепи.

— Ако иска да заплаши Манхайм, че ще му извади очите — отвърна Итън, — това вече е достатъчно лошо, но ми се струва, че намеренията му са дори по-страшни.

Хазарт прегледа още веднъж снимките, върна ги на Итън и отново се нахвърли лакомо на яхнията.

— Сигурен съм, че си се погрижил човекът ти да е добре охраняван.

— Той е на снимки във Флорида. Петима бодигардове пътуват с него.

— А ти не?

— Обикновено не. Аз отговарям за цялостната охрана и ръководя всички операции от Бел Еър. Говоря с главния пътуващ воин поне веднъж на ден.

— Пътуващ воин?

— Така Манхайм нарича шеговито бодигардовете, които пътуват с него.

— Това ли нарича той шега? Моята пръдня е по-смешна от неговите приказки.

— Никога не съм твърдял, че той е царят на комиците.

— Когато някой хвърли шестата кутия през портата снощи, успяхте ли да го запишете с камера, за да разберете кой е?

— Заснехме го. А така също и номера на колата му.

Итън му разказа за Ролф Рейнърд, макар да не спомена за срещите си с него, както за реалната, така и за другата, която май му се беше присънила.

— И какво искаш от мен? — попита Хазарт.

— Да го провериш.