Читать «Лицето» онлайн - страница 40

В продължение на десетилетия политиците бяха контролирали хората, разделяйки ги на групи и насъсквайки ги едни срещу други. Един добър анархист не можеше да направи нищо повече, освен да раздухва съществуващите конфликти и да налива масло в огъня, запален от политиците.

В момента омразата към Израел и по аналогия — към всички евреи, беше модерната интелектуална позиция сред най-големите светила в медиите, в това число и много нерелигиозни евреи. Корки просто даваше на хората това, което искаха.

От азалия на цъфнал жасминов храст, от куче на куче, от пощенска кутия на пощенска кутия, той вървеше през дъждовния ден. И сееше хаос.

Решителните конспиратори бяха в състояние да организират експлозии в небостъргачи и да причинят изумителна разруха. Те вършеха полезна работа.

Десет хиляди изобретателни и старателни дейци като Корки Лапута обаче щяха по своя тих и неотклонен начин да допринесат повече за подкопаването на основите на това общество от всичките пилоти самоубийци и хора бомби, взети заедно.

С радост бих заменил — мислеше си Корки — хиляда въоръжени терористи с един преливащ от омраза учител, който използва часовете си за хитра пропаганда, с една работничка в детска градина, изпитваща неутолима жажда за жестокост, с един свещеник атеист, криещ се под расото.

Обиколката му го изведе на място, откъдето се виждаше беемвето му, което бе паркирал преди час и половина. Всичко вървеше точно по график.

Да се задържи прекалено дълго в един район беше рисковано. Умният анархист е на път постоянно, защото хаосът е на страната на движещите се и движението осуетява закона.

Мръсно-млечните облаци се бяха спуснали по-ниско по време на разходката му и имаха вид на покрита със сажди извара.

В мрака на бурята, под мократа сянка на дъба, сребристата му кола тъмнееше като желязна.

Ластуните на бугенвилията се мятаха из въздуха, сипейки алени листенца, драскайки с трънаците си гипсовата мазилка на една от къщите с чегъртащи звуци.

Вятърът блъскаше дъжда и го караше да се излива поройно, да бие с камшик и да се завърта на фунии, като съскаше, бълбукаше, кикотеше се и се плискаше.

Телефонът на Корки иззвъня.

Колата му беше далече и той щеше да изпусне разговора, ако почака да стигне до нея.

Той измъкна дясната си ръка от ръкава, мушна я под мушамата и откачи телефона от колана си.

Върнал ръката си в ръкава, той вдигна телефона към ухото си и продължи да крачи, жълт като лютиче и предизвикващ усмивки подобно на герой от детските телевизионни програми. Корки Лапута беше в такова добро настроение, че подхвана разговора с:

— Да грейне слънце там, където си сега.

Насреща бе Ролф Рейнърд. Толкова мрачен, колкото Корки беше жълт, Ролф си помисли, че е сбъркал номера.

— Аз съм — побърза да го спре Корки, преди Рейнърд да успее да затвори.

Когато стигне до беемвето, Корки вече съжаляваше, че е отговорил на позвъняването. Рейнърд беше извършил глупост.

Глава 10

Зад прозореца на ресторанта дъждът, чист като съвестта на бебе, падаше по паважа и пълнеше канавките с мръсни бурни потоци.