Читать «Огнена» онлайн - страница 183

— Нямам представа защо се случват ужасни неща — тя се разплака още по-отчаяно. — Не знам защо хората са жестоки. Липсва ми Арчър и баща ми, нищо че беше такъв. Отвратително е, че Мургда ще бъде убита, щом роди бебето. Няма да го допусна, Бриган, ще я измъкна тайно и не ми пука дали ще се озова в затвора на нейно място. И адски ме сърби!

Бриган я прегърна. Вече не се усмихваше, гласът му звучеше сериозно.

— Файър, мислиш ли, че бих предпочел да си безмозъчна, весела и без всички тези чувства?

— Е, не допускам, че искаш чак това!

— Влюбих се в теб в мига, в който видя как трошат цигулката ти на земята, а ти се извърна от мен и се разплака, притиснала глава към коня си. Тъгата ти е едно от нещата, които те правят красива в моите очи. Не го ли разбираш? Аз го разбирам. И това прави собствената ми тъга не толкова плашеща.

— О! — ахна тя, неспособна да проумее всяка дума, но долови чувството и веднага усети разликата между Бриган и хората, които строяха мост в нейна чест. Облегна лице в ризата му. — И аз разбирам тъгата ти.

— Знам, че е така — увери я той. — И съм ти признателен.

— Понякога тъгата е прекалено много — прошепна тя. — И това ме съсипва.

— Съсипва ли те сега?

Замълча, неспособна да говори, усещайки как Арчър се притиска към сърцето й. Да.

— Тогава ела тук — прикани я той донякъде ненужно, защото вече я беше придърпал към себе си в едно кресло и тя се бе сгушила в прегръдките му. — Кажи какво да направя, за да се почувстваш по-добре.

Файър се взря в спокойните му очи, докосна скъпото му познато лице и се замисли над въпроса. Ами, винаги ми е приятно да ме целуваш.

— Така ли?

Много хубаво се целуваш.

— Толкова по-добре, защото никога няма да престана да те целувам.

Епилог

В Делс изпращаха телата на мъртвите при душите им с огън и пламъците ги караха да запомнят, че всичко отива в небитието, освен света.

За ритуала заминаха на север във владенията на Брокър, защото освен че беше уместно да се проведе там, всяко друго място би било неудобно за него, а той трябваше да присъства, разбира се. Насрочиха го за времето, когато лятото се превръща в есен, но преди есенните дъждове, та Мила да присъства с новородената си дъщеря Лив, а Клара — с новородения си син Аран.

Не всички можеха да си позволят пътуването, макар че всички го направиха, дори Хана, Гаран и Сайри, както и доста внушителна кралска гвардия. Наш остана в града, защото някой трябваше да движи нещата. Бриган обеща да направи всичко по силите си да присъства и предната нощ влетя в земите на Файър с военен отряд. Само след петнайсет минути двамата с Гаран се сдърпаха доколко е разумно да отделят средства на кралството за експедицията на запад. Ако отвъд планините имаше земя, обитавана от така наречените Даровити, които са като онова момче, заяви Бриган, тогава би било разумно да проявят към тях мирен и ненатрапчив интерес — тоест, да ги шпионират, — преди Даровитите да решат да проявят съвсем не мирен интерес към делсийците. Гаран не искаше да харчат пари за това.

В спора Брокър застана на страната на Бриган. Беше безкрайно щастлив от нарасналото семейство, стоварило се на главата му, затова той и Роен споменаха, че ще се върнат в Кралския град и ще оставят владенията, полагащи се на Бриган, на Донъл, който от известно време се справяше умело със земите на Файър. На братята и сестрите съобщиха кротко какъв е истинският произходът на Бриган. Срамежливо, Хана прекара известно време с дядо си, за когото току-що бе научила. Харесваха й големите колела на стола му.