Читать «Огнена» онлайн - страница 182

Ще трябва да го приема.

Имаше някои дреболии от Арчър, които използваше всеки ден, без да се замисля. Колчана й за стрели и предпазителя за ръка, меки и удобни след дългогодишна употреба — Арчър й ги беше подарил отдавна. Сега част от нея копнееше да ги захвърли, защото щом ги видеше, сърцето й тайно се свиваше от болка. Не можеше обаче да го направи. Невъзможно бе да ги замени с друг лък и с друг предпазител за ръката.

Един ден седеше в слънчевия край на главния площад, докосваше меката кожа на предпазителя си за ръка и размишляваше, когато заспа на стола. Събуди се внезапно, объркана и паникьосана, защото Хана й удряше шамари и крещеше. Но разбра, че Хана се опитва да я спаси от три чудовищни буболечки, които прелитаха над врата и ръцете на Файър и я хапеха безпощадно.

— Кръвта ти сигурно е страшно вкусна — каза детето подозрително и плъзна пръсти по гневните браздулици, които хукваха една след друга по кожата на Файър.

— Само за чудовищата — отвърна Файър мрачно. — Хайде, дай ми ги. Съвсем ли са прегазени? Имам ученик, който сигурно ще иска да им направи дисекция.

— Ухапали са те сто шейсет и два пъти — оповести Хана. — Сърби ли те?

Сърбеше я, и то непоносимо, и когато се натъкна на Бриган в спалнята му — завърнал се едва наскоро от дългото се пътуване на север — беше по-свадлива от обичайното.

— Винаги ще привличам насекоми — заяви му тя войнствено.

Той вдигна поглед, радостен, че я вижда, макар и малко изненадан от тона й.

— Е, така ще е — съгласи се той и се приближи да докосне ухапванията по гърлото й. — Горкичката. Неприятно ли ти е?

— Бриган — поде тя, подразнена, че не я разбира, — винаги съм била красива. Погледни ме. В момента съм нахапана от насекоми на сто шейсет и две места и какво, това загрозява ли ме? Нямам два пръста и цялата съм в белези, но някой да дава пет пари? Не! Това само ме прави по-интересна! Винаги ще бъда такава, затворена в тази красива обвивка, и ти ще трябва да се примириш.

Той изглежда усещаше, че тя очаква сериозен отговор, но за миг се оказа неспособен да й го даде.

— Предполагам, че е бреме, с което трябва да се нагърбя — усмихна се той.

— Бриган.

— Какво има, Файър? Какво не е наред?

— Не съм такава, каквато изглеждам — неочаквано избухна тя в сълзи. — Изглеждам красива и спокойна, и възхитителна, обаче не се чувствам така.

— Знам — тихо отвърна той.

— Ще се натъжавам — предизвикателно изтърси тя. — Ще се натъжавам, ще се обърквам и много често ще ставам раздразнителна.

Той й даде знак да го изчака, излезе в коридора, където се спъна в Блочи и после в двете чудовищни котки, преследващи като обезумели Блочи. Изруга, наведе се от площадката и нареди на охраната да не го безпокоят, освен ако война не застрашава кралството или смъртна опасност не грози дъщеря му. Върна се, затвори вратата и каза:

— Файър! Знам го.