Читать «Огнена» онлайн - страница 181

— Днес — оповести тя победоносно на Гаран и на Клара — дойде една жена, изпуснала касапски сатър върху крака си. Беше си отсякла единия пръст. Хирурзите го пришиха. Как ви се струва? Почти съм склонна да повярвам, че с лекарствата и с инструментите си ще могат да зашият и крак. Трябва да отпуснем повече пари на болниците. Трябва да обучим повече хирурзи и да построим болници из цялото кралство. Трябва да построим училища!

— Иска ми се да можех да си махна краката — простена Клара, — докато бебето се роди и после отново да ги закрепя за тялото. И гърба също. И раменете.

Файър се приближи до Клара, за да разтрие раменете й, да успокои съзнанието й и да направи каквото може за окаяното й състояние. Гаран, който не обръщаше внимание нито на едната, нито на другата, се вгледа намръщено в някакви документи върху бюрото си:

— Всички мини на юг, затворени преди войната, отново са отворени — съобщи той. — А сега Бриган смята, че миньорите не са добре платени. Наш, този мърморко и твърдоглавец, е съгласен с него.

Файър плъзна кокалчетата си по възелчетата от мускули по шията на Клара. Дворцовият ковач й изработи два пръста, които се закрепваха с ремъци и й помагаха да взема и да носи неща. Не й помагаха за масажа, затова ги свали, свали и шала от главата си, за да облекчи напрежението в темето си.

— Трудът на миньорите е тежък и опасен — отбеляза тя.

Гаран хвърли писалката си върху бюрото до нейните пръсти.

— Парите не падат от небето.

— Нали тези хора копаят златото за кралството?

Той се намръщи на думите й.

— Клара, ти какво мислиш?

— Пет пари не давам — изстена Клара. — Не, не, остани на това място. Точно там.

Гаран наблюдаваше как Файър разтрива бременната му сестра. Когато Клара отново изстена, усмивка започна да подръпва ъгълчетата на устата му.

— Чувала ли си как те наричат хората, Файър? — попита той.

— Как?

— Чудовището, което дава живот. Чувал съм да подхвърлят и „чудовището закрилник на Делс“.

— Леле! — възкликна Файър едва чуто.

— Някои кораби в пристанището са вдигнали нови платна в червено, оранжево, розово и зелено. Виждала ли си ги?

— Това са цветовете на делсийското знаме — отвърна Файър. Без розовото, додаде тя мислено, пренебрегвайки розовата ивица в периферното си зрение.

— Разбира се — рече Гаран. — Сигурно така ще обясниш и онова, което правят на новия мост.

Файър си пое малка глътка въздух и прикова поглед върху Гаран.

— Какво правят на новия мост?

— Строителите са решили да боядисат кулите зелени — отговори той, — и да облицоват напречните подпори с огледала.

Файър примигна.

— Какво общо има това с мен?

— Представи си как ще изглежда по изгрев и по залез — отвърна Гаран.

С Файър се случи нещо странно: внезапно тя изгуби борбения си дух. Отстъпи от усещането, което този град имаше за нея, и видя всичко ясно. Беше незаслужено. Не се дължеше на нея, а на разкази, на представи за нея, на преувеличение. Това съм за хората, помисли си тя. Не знам какво означава, но явно съм това за хората.