Читать «Огнена» онлайн - страница 184

Клара дразнеше Бриган, че от една страна, формално той не й е никакъв роднина, но от друга е вуйчо и чичо на сина й, защото в най-широк смисъл майката на бебето е сестра на Бриган, а бащата на бебето е брат на Бриган.

— Е, поне аз така предпочитам да си го представям — заключи Клара.

Файър посрещаше всичко това с усмивка и гушкаше бебетата винаги когато й позволяха, тоест доста често. Чудовищно я биваше с бебетата. Когато се разплачеха, тя обикновено разбираше какво ги боли.

Файър седеше в спалнята на каменната си къща и си мислеше за всичко, което се е случвало тук.

Мила наруши уединението й, застанала на прага:

— Може ли да вляза?

— Разбира се, Мила, заповядай.

Мила носеше Лив, която спеше, ухаеше на бебе и дишаше тихичко.

— Милейди, веднъж ми казахте, че може да ви питам за всичко.

— Да — Файър погледна момичето изненадано.

— Искам да ви помоля за съвет.

— Ами, ще те посъветвам, доколкото е по силите ми.

Мила сведе лице към светлата къдрава косичка на Лив.

Сякаш се страхуваше да заговори.

— Милейди, мислите ли, че в отношението си към жените кралят е като лорд Арчър?

— В никакъв случай! — отвърна Файър. — Не си представям кралят да се отнесе нехайно към чувствата на една жена. По-справедливо е да бъде сравнен с братята си.

— Мислите ли… — поде Мила и неочаквано приседна на леглото разтреперана, — мислите ли, че е лудост войнишко момиче от южната част на Големите сиви планини, на шестнайсет години и с бебе, да си въобразява…

Мила замълча, заровила лице в бебето, Файър усети как у нея се надига собственото й шумно щастие като музика, отекваща в пространствата вътре в нея.

— Двамата очевидно се чувствате добре заедно — отбеляза тя предпазливо, като се опитваше да не издава чувствата си.

— Така е — съгласи се Мила, — заедно сме още от войната на Северния фронт, докато помагах на лорд Брокър. И се налагаше много често да ходя при него, милейди, докато се възстановяваше от раните си, а аз се подготвях за раждането. След като се роди Лив, той продължи да ме посещава също толкова редовно въпреки всичките си задължения. Помогна ми да й измисля име.

— А каза ли ти нещо?

Мила се загледа към ресните на одеялцето пред себе си, от което не щеш ли щръкна едно свито краче.

— Каза, че би желал да прекарва повече време в моята компания, милейди. Колкото съм склонна да му позволя.

Все още сдържайки усмивката си, Файър заговори тихо:

— Смятам въпроса за много важен, Мила, затова не бива да прибързваш с отговора. Може да удовлетвориш молбата му, да прекарваш повече време с него и да видиш как ще се почувстваш. Задай му безброй въпроси, ако имаш. Но не, не мисля, че е лудост. Кралското семейство е… много гъвкаво.