Читать «Огнена» онлайн - страница 185

Мила кимна със съсредоточено изопнато лице, явно обмисляше думите на Файър съвсем сериозно. След малко подаде Лив в обятията й:

— Искате ли да постоите малко с нея, милейди?

Сгушена във възглавниците на старото си легло, притиснала към тялото си бебето на Арчър, което въздишаше и се прозяваше, Файър за кратко беше разтърсващо щастлива.

Зад някогашната къща на Арчър имаше сива скална пустош. Почакаха слънцето да обагри небето в червено.

Нямаше го тялото, за да го изгорят. Арчър обаче имаше лъкове, високи колкото него, и арбалети, и къси детски лъкове, които отдавна бе надраснал, но все още запазени. Брокър не беше прахосник, а и не искаше да унищожава вещите на Арчър. Обаче излезе от къщата с един от любимите лъкове на Арчър и с друг, детски подарък от Алис, и помоли Файър да ги положи върху кладата.

Файър изпълни молбата му и положи и нещо свое върху кладата. Пазеше го на дъното на торбите си повече от година: магаренцето на съсипаната си цигулка. Защото и преди бе подклаждала огромен огън за Арчър, ала за Кансрел не бе запалвала дори свещ.

Вече разбираше, че убийството на Кансрел е едновременно редно и нередно. Момчето с двуцветните очи й помогна да прозре истината. Момчето, убило Арчър. Някои хора притежаваха твърде много сила и твърде много жестокост, за да живеят. Някои хора бяха твърде ужасни, независимо дали ги обичаш, независимо дали ти самият си принуден да бъдеш ужасен, за да ги възпреш. Някои неща просто трябва да бъдат направени.

Прощавам си, помисли си Файър. Днес си прощавам.

Бриган и Роен запалиха кладата и всички застанаха край нея. В Делс изпълняваха една песен, за да почетат мъртвите. Файър пое лъка и цигулката си от ръцете на Мила.

Беше заразителна мелодия, непокорна, болезнен вик, откъртил се от сърцето, за всичко на света, което е унищожено. Към яркото небе се надигна пепел, цигулката на Файър проплака скръбно за мъртвите и за живите, останали на този свят, за да се сбогуват.