Читать «Жега» онлайн - страница 17

Мъжът им махна да отидат при него.

— Хайде, бързо, оня климатик вътре не охлажда цял Ню Йорк.

В огромната каравана Хийт седна заедно с Руук и дружката му, но не на предложения стол. Макар в момента да нямаше заповеди срещу него, Томазо Николози — „Дебелия Томи“, — командваше биячите на една от нюйоркските фамилии и предпазливостта на Ники й подсказваше да не се набутва между масата и стената. Зае един от външните столове и го измести, тъй че да не е с гръб към вратата. По усмивката, на Дебелея Томи му личеше, че знае точно какво прави тя.

— Какво се е случило с теб, Томи? Не си дебел.

— Жената ме кара да броя калориите. Боже, детектив, откога не сме се виждали? — Той свали очилата си и обърна подпухнали очи към Хийт. — Преди няколко години Джейми правеше статия за нашия живот в Стейтън айлънд. Поопознахме се, сторя ми се окей като за репортер и каква стана тя — направи ми малка услуга. — Хийт се позасмя слабо, а Томи силно. — Не се тревожи, детектив, беше законно.

— Убих двама-трима, нищо повече.

— Шегобиец. Голям шегобиец е, нали?

— О, Джейми? Да, направо няма спиране — отвърна тя.

— Окей — рече Дебелия Томи. — Виждам, че не сте се отбили да си хортуваме, тъй че давайте. Двамата с Джейми ще наваксваме по-късно.

— Това е строеж на Матю Стар, нали?

— Беше, до вчера следобед. — Хитрецът имаше от онези лица, постоянно изразяващи едновременно заплаха и веселие. С този си отговор или се шегуваше или просто излагаше факт.

— А каква е ролята ти тук?

Той се отпусна назад, в стихията си.

— Консултант по работата.

— Забелязвам, че работа няма.

— Точно. Спряхме преди седмица. Стар ни прецака. Знаеш, не ни плати според, ъ, споразумението.

— Какво споразумение имахте, г-н Николози? Тя знаеше пределно ясно какво е. Наричаха го с много имена, най-често неофициална „такса строителство“. Тарифата беше два процента. Не отиваше за държавата.

Той се обърна към Руук.

— Харесва ми гаджето ти.

— Повтори го и ще ти строша коленете — рече тя. Той я изгледа, явно реши, че тя ще изпълни заканата си и се усмихна.

— Не ти е гадже, значи, а?

Руук потвърди, като кимна леко.

— Хм — каза Дебелия Томи, — заблудихте ме. Така или иначе, дължа на Джейми голяма услуга, затова ще ти отговоря. Какво споразумение ли? Да го наречем такса за ускоряване на строежа. Да, така става.

— Стар кога спря да плаща, Томи? — попита Руук. Този път Хийт посрещна включването му с облекчение. Понеже нямаше значка, можеше да подходи от невъзможни за нея ъгли. Нещо като добро ченге/никакво ченге.

— Хей, човече, онзи беше удавник. Каза, че е и проверихме. Толкова дълбоко под вода, че сигурно е имал хриле под бялата якичка. — Дебелия Томи се засмя на собствената си шега и добави: — Не ни е грижа.

— А хора умират ли заради нещо такова? — попита Руук.

— За това? Стига. Просто му спряхме строежа и оставихме природата да си свърши работата. — Сви рамене. — Добре де, някои умират заради това, но не и този път. Не и толкова скоро. — Кръстоса ръце и се ухили на Хийт. — Кажи честно. Не си му гадже, а?

В Кипотл, над буритоси със свинско, Хийт попита Руук дали още смята, че тъпчат на едно място. Преди да отвърне, Руук засмука колкото можа от диетичната си кола, останала по кубчетата лед на дъното на чашата.