Читать «Жега» онлайн - страница 15

На последния етаж на „Марлоу“ нямаше топлинна вълна. Насред комфортния хлад на ъгловия си офис, Омар Ламб слушаше записа от заплашителния си телефонен разговор с Матю Стар. Спокоен, отпуснал длани на кожения си бележник, докато дигиталният диктофон вибрираше, а от него се носеше гласът на му, разярен, докато псува като невидял и описва в детайли какво ще стори на Стар, включително къде точно ще му завре най-разнообразни хладни и огнестрелни оръжия и селскостопански приспособления. Когато приключи, той се пресегна, изключи диктофона и не продума. Хийт разгледа бизнесмена, който работеше в същата сфера като Стар: тялото му на фитнес-маниак, хлътналите бузи, погледа „мъртви сте за мен“. От невидими отдушници шушнеше преработен въздух. За пръв път от четири дни й стана хладно. Напомняше й на моргата.

— Записал ме е?

— Адвокатът на г-н Стар го е предоставил, когато е подал жалбата срещу вас.

— Хайде, детектив, хората постоянно говорят как ще убият някого.

— И понякога го правят.

Руук наблюдаваше, седнал на перваза на прозореца, и поделяше вниманието си между Омар Ламб и самотния блейдър, борещ се с жегата тридесет и пет етажа по-надолу, на площадката за каране на кънки „Тръмп“ в Сентръл парк. Засега, помисли си Хийт, слава Богу, не изглеждаше решен да нарушава указанията й и да се включва в разговора.

— Матю Стар бе титан в нашето поле и ще ни липсва. Уважавах го и дълбоко съжалявам за онова обаждане. Смъртта му е загуба за всички ни.

От самото начало Хийт бе разбрала, че по този ще трябва да се поработи. Когато влязоха, дори не погледна значката й, не поиска адвокат. Рече, че няма какво да крие, а и да имаше, тя усещаше, че е твърде умен, за да изтърси някоя глупост. Този не би се хванал на номера с „животните в ареста“. Затова кръжеше край него и чакаше да се появи пролука.

— А защо злобата? — попита тя. — Защо сте побеснял така срещу конкурента си?

— Конкурент? Матю Стар нямаше уменията да се пише мой конкурент. Трябваше му стълба, само за да ми целува задника.

Ето. Откри рана в дебелата кожа на Омар Ламб. Егото му. Посръфа го: изсмя се.

— Глупости.

— Глупости? „Глупости“ ли ми каза? — Ламб скочи на крака и героично закрачи покрай своето бюро-крепост. Това определено нямаше да е реклама на парфюм.

Тя не трепна.

— Стар е имал на името си повече собственост от всеки в града. Много повече от вас, нали?

— Безполезни адреси, места с ограничения от природозащитни закони, ограничени права… какво значи „повече“, когато са повече лайна?

— Звучи ми като конкурент. Сигурно не е било хубаво да си свалите гащите, да ги плеснете на масата и неговият да се окаже по-голям.

— Хей, искаш да мерим ли? — Добре. Обичаше, когато мъжкарите започваха да приказват. — Измерете всички имоти, които Матю Стар открадна под носа ми. — Той отбелязваше всяко нещо от списъка, като я ръчкаше с маникюриран пръст в рамото: — Мамеше с разрешителните, подкупваше инспектори, подкопаваше предложенията на другите, обещаваше твърде много, изпълняваше твърде малко.