Читать «Жега» онлайн - страница 16

— Леле — рече Хийт, — почти стига, за да иска човек да го убие.

Сега се изсмя той.

— Добър опит. Слушай: да, заплашвал съм го в миналото. Ключова дума — миналото. Преди години. Прегледайте му сметките. Дори без рецесията. Стар си беше изчерпан. Не ми трябваше да го убивам. Беше си умрял прав.

— Така казвате вие, конкурентът му.

— Не ми вярваш? Отидете на кой да е от строежите му.

— И какво ще видим?

— Да не трябва аз да ви върша цялата работа?

На вратата, докато си тръгваха, Ламб каза:

— И още нещо. В Поуст прочетох, че паднал от шестия стаж.

— Точно така, от шестия — каза Руук. Първите му думи от час насам и пак се целеше в нея.

— Страдал ли е?

— Не — каза Хийт, — загинал е на място.

Ламб се ухили, разкривайки ред керамика.

— Е, тогава може би ще се мъчи в Ада.

Златистият им форд „Краун Виктория“ летеше на юг по магистралата на Уест сайт, уредбата гърмеше, а влагата замъгляваше долната част на предното стъкло.

— Е, какво смяташ? — попита Руук. — Дали го е утрепал?

— Може би. Добавям си го в списъка, но не бяхме там заради това.

— Радвам се да го чуя, детектив. Заникъде не бързаме — имаме да срещнем и да си кажем здрасти с още колко, три милиона души в Ню Йорк? Не че не си очарователен събеседник.

— Божичко, никакво търпение нямаш. На Боно каза ли му, че ти е писнало от хуманитарни лагери в Етиопия? Или пък пришпори чеченските главатари? „Айде де, Иване, постреляйте се малко!“

— Обичам да работя по бързата права, това е.

Радваше се, че бе сменил темата — настоящият разговор я държеше далеч от личния му радар и затова Хийт продължи:

— Искаш ли да научиш нещо, докато се возиш с нас? Вслушвай се. Това е полицейската работа. Убийците не се разхождат с препасан кървав нож, а взломаджиите не обират домове в костюми от улица Сезам. Разговаряш. Слушаш. Разбираш дали крият нещо. Или пък ако внимаваш, разбираш нещо ново за случая.

— Какво например?

— Това например.

Спряха. Строежът на Стар на Единадесето авеню в долен Уест сайт бе мъртъв. Почти обед и никакви признаци на работа. Нито пък следа от работници. Хийт паркира на пръстта между бордюра и шперплатовата ограда край строежа. Когато излязоха, рече:

— Чуваш ли каквото и аз?

— Нищо.

— Именно.

— Ей, госпойце, затворено е, трябва да си ходите. — Мъж с каска, гол до кръста, се упъти към тях, вдигайки облаци прах, докато те се промушваха между двете вързани с верига части на портата. С тази му походка и корем, Хийт си го представяше насред глутница домакини от Ню Джърси, които мушкат десетачки в банските му.

— И ти, приятел — каза на Руук. — Adios.

Хийт извади значката и голия до кръста измърмори „Да го е…“

— Bueno — отвърна Руук.

Ники Хийт отиде до мъжа.

— Искам да говоря с бригадира ви.

— Не мисля, че може да стане.

Тя постави длан зад ухото си.

— Да ме чу да питам? Не, определено не мисля, че беше въпрос.

— О. Боже мой. Джейми? — Гласът се чу от другия край на двора. На прага на една каравана, облечен в анцуг и с тъмни очила, стоеше слабоват мъж.

— Ееей! — извика Руук. — Дебелия Томи!