Читать «Жега» онлайн - страница 19
Ричард Касъл
— Това ли? О, не. Разчистихме всичко преди година.
Когато зад тях вратата се затвори с метално прищракване, звукът отекна като в пещера.
3.
Хийт и Руук вървяха две крачки зад Ноа Пакстън, докато ги водеше през пустите офиси и клетки в щаба на Стар дивелъпмънт. В рязък контраст с охолството, за което предверието загатваше, последният етаж на тридесет и шест етажната кула Стар Пойнт правеше онова впечатление за кухост, оставащо след като кредиторите са прибрали всичко незаковано за пода. Хийт имаше усещането, че прави оглед на място след биокатастрофа. Не просто изоставено, а опустяло.
Пакстън посочи една отворена врата, през която влязоха в неговия офис — единственото още функциониращо помещение. Водеше се финансов отговорник на корпорацията, но мебелите му бяха комбинация от Стейпълс, Офис депо и втора ръка Левенджър. Всичко бе спретнато и практично, но не приличаше на оборудване на високопоставен бизнесмен в Манхатън, дори от фирма със средни размери — и определено не се вписваше в бляскавата репутация на Стар.
Руук се подхилна и Хийт проследи погледа му до плакат на коте, увиснало от клон. Под долните лапи пишеше „Дръж се, малчо.“ Пакстън не им предложи кафе от изстиналата си кана — просто седнаха в два стола за посетители. Той седна в дъното на своя оформен като подкова работен кът.
— Дойдохме да поискаме помощта ви, за да разберем по-добре финансовото състояние на компанията на Матю Стар — каза Хийт, така че да прозвучи леко и неутрално. Ноа Пакстън бе изнервен. Свикнала беше — хората се стряскаха от значки, също както и от белите лекарски престилки. Този тип обаче не можеше да я погледне в очите: червена светлинка. Изглеждаше разсеян, все едно се тревожеше, че е забравил ютията вкъщи включена и искаше да се махне оттук веднага. Карай по-леко, реши тя. Да видим какво ще се изтърколи, когато си позволи да се отпусне.
Той отново погледна визитката и рече:
— Разбира се, детектив Хийт. — Пак опита да срещне погледа й и да го задържи, но не успя съвсем. Пак заразглежда визитката й, уж съсредоточено. — Само че…
— Кажете — каза тя, готова да звънне в управлението, за да поиска някоя заповед.
— Не се обиждайте, г-н Руук.
— Моля — Джейми.
— Едно е да отговарям на полицейски въпроси. Друго е да ме цитират в някоя статия за Венити феър или Фърст прес.
— Нямате грижи — каза Руук.
— Дължа го на паметта на Матю и на семейството му да не огласям работата му по страниците на списания.
— Само правя проучване за статия, която ще пиша за детектив Хийт и екипа й. Каквото и да кажете за Матю Стар, ще е извън протокола. Направих го за Мик Джагър, ще го направя и за вас.
Хийт не можеше да повярва на ушите си. Журналистът знаменитост и неприкритото му его в действие. Не просто споменава Джагър, ами и каква услуга му бил направил. Това определено не помогна да оправи настроението на Пакстън.
— Това е ужасно неподходящ момент — рече мъжът, преминавайки към нея, след като Руук се съгласи на условията му. Завъртя глава, за да погледне нещо на монитора си и после върна поглед към нея. — Няма и двадесет и четири часа от смъртта му, а аз съм насред… е, можете да си представите. Какво ще кажете за утре?