Читать «Жега» онлайн - страница 14

— Нека позная — рече Руук. — Взел й е Хенри Хигинс. — Това предизвика празни погледи от Роуч.

— Аз говоря музикално-театърски — каза Хийт. Заедно с анимационните филми, Бродуей бе начинът, по който Ники бягаше от уличната си работа… когато съумееше да си намери билет. — Значи, че новият й съпруг е поръчал на стриптийзьорката ни учител по представителност.

Руук добави:

— И се ражда Кимбърли Стар.

— Съпругът й умира, когато тя е на двадесет и една. Знам какво си мислите, проверих. Естествена смърт. Инфаркт. Оставя й един милион долара.

— И апетит за още. Добра работа, детектив. — Очоа грабна поничка в чест на победата си, а Хийт продължи: — Двамата с Роули я следете. По-отдалеч. Предпочитам да не избързвам, докато не видя какво ще излезе на другите фронтове.

Още преди години Хийт научи, че детективите са най-вече черноработници — въртиш телефони, тършуваш из папки и ровиш в базата данни на отдела. Предният следобед се бе обадила на адвоката на Стар и детективи, работещи по оплаквания срещу частни лица — бяха й доставили една папка имена, заплашвали живота на жертвата. Взе чантата си и излезе, решавайки, че е време да покаже на писача как се работи по случай, само че не успя да го открие.

Почти го бе отписала, когато се натъкна на него в лобито на участъка, извънредно зает. Изумително сексапилна жена приглаждаше якичката на ризата му. „Невероятната“ се изсмя шумно, изписка „О, Джейми!“ и свали от главата си марковите си тъмни очила, за да разроши дългата до раменете й гарвановочерна коса. Пред очите на Хийт тя се приведе, за да прошепне нещо, притискайки към него чашките си, размер D. Той не се отдръпна. Какво правеше Руук, реклами за парфюм с всяка проклета жена в града? Хийт се спря. „Защо ме интересува?“ — помисли си. Смущаваше я, че това я смущаваше. Разкара го от мислите си и излезе навън.

— Е, какъв е смисълът на упражнението? — попита той по пътя към центъра.

— Нещо, което ние, професионалните разследващи детективи, правим. Нарича се разследване. — Хийт извади папката от джоба на вратата и му я подаде. — Някой е искал Матю Стар мъртъв. Неколцина от тези тук са стигнали до истински заплахи. На други просто им е бил неудобен.

— Значи ще ги елиминираме един по един?

— Ще задаваме въпроси и ще следваме отговорите. Понякога изваждаш на светло заподозрени, понякога научаваш нещо, което те повежда в съвсем друга посока. Онова там още един член на фенклуба „Джеймисън Руук“ ли беше?

Руук се подсмихна.

— Бри? О, не, по дяволите.

Подминаха още няколко сгради в мълчание.

— Защото имаше вид на голям фен.

— Дума да няма, Бри Флакс е голям фен. На Бри Флакс. Пише на свободна практика за местните лъскави списанийца и все дебне някое истинско престъпление, което да превърне в книга на мига. Знаеш, свалено направо от първа страница. Онова представление там беше, само за да ме накара да изсипя нещо за Матю Стар.

— Изглеждаше… съсредоточена.

Руук се усмихна.

— Впрочем, пише се Ф-л-а-к-с, в случай, че искаш да провериш.

— И какво значи това?

Руук не отговори. Само й се усмихна така, че тя се изчерви. Извърна глава и се престори, че гледа движението на улицата, притеснена какво може да е видял на лицето й.