Читать «Жената жерав» онлайн - страница 69

— Съжалявам, аз…

— Не мога да спра да мисля за това. За това как ти си всичко друго, но не и жесток? Защото жестокостта е толкова обичайна днес, няма да повярваш колко е обичайна. Всеки мъж, с който излизам, се държи така, сякаш се състезавам с него. Кой е по-злобният? Кой е по-грубият? Сякаш от първото „здрасти“ се надхващаме да докажем кой е по-корав. А после самите срещи заприличват на, на, на, аа, как се казваше?

— На двубой?

— Точно така! На двубой! Единственото, което ти е позволено да правиш, е да показваш на другия колко си корав, колко си безкомпромисен и да се надсмиваш над слабостите му. Така стоят нещата. Надсмиваш се. Надсмиваш се над глупостта им? И се стараеш максимално никога да не позволиш другият да се надсмива над твоята собствена глупост. А за секса изобщо да не говоря?

— Да, наистина се надявам да не…

— Защото сексът, колкото и да е добър, е една преструвка от началото до края? Без значение какво старание и, така да се каже, умения влагат мъжете в него? Винаги им показваш, че сексът с тях просто се ядва? Намекваш, че си имала по-добри любовници? Че, нали, с този точно не е зле, но не е и кой знае какво — правиш го, за да не вземат мъжете наистина да си повярват?

— Рейчъл, не знам какво искаш от…

— Ужасно е, Джордж. Гнусно е. А сега пък съм с един тип, Уоли?

— Уоли?

— Всяка една минута с него е точно такава, каквато ти описах! Всяка една минута! Сякаш сме във филма „Гладиатор“? Просто е изтощително. Ужасно съм уморена. Толкова, толкова съм уморена? С теб не беше така.

— …

— Джордж?

— Сега съм с Кумико.

— Знам. Знам? Искам да кажа, да, наистина знам? Дъщеря ти не спира да мели по този въпрос? Така че, да, знам? Но просто си мислех. Мислех си колко ми липсваш.

— Не знам какво да кажа, за да…

— Няма нужда нищо да казваш? Просто на мен…

— С Кумико сме заедно…

— Ми липсва някой…

— И аз наистина…

— Някой, който е истински добър…

— Съм влюбен в нея.

— Ти беше добър с мене, Джордж. Почти никой друг в живота ми не е бил добър с мене.

— Е, ти самата не беше особено добра.

— Знам, че не бях добра с теб…

— Не, имах предвид, че не беше добра към самата себе си. По принцип се отнасяш към самата себе си зле.

— Ти си първият човек, който изобщо вижда това, Джордж. А аз излизам с Уоли и той е наистина, наистина сладък, но…

— Рейчъл, трябва да…

— Но аз не спирам да си мисля: сладък е, но не е добър като Джордж.

— Това между нас беше… стана бързешком, Рейчъл, и, смятам, ти самата отлично знаеш, че беше грешка. Аз съм твърде възрастен за теб. Твърде съм скучен за теб. Това бяха точните ти думи. Не съм и кой знае какъв красавец…

— И какво от това? Понякога човек има нужда от нещо повече от външен вид.

— И тия ти приказки нямат нищо общо с факта, че в момента съм обвързан с друга жена? Или пък с това, че името ми стана малко нещо известно?

— Отново ставаш зъл, Джордж. Не ти отива?

— Наистина вече ще затварям. Желая ти всичко хубаво…

— Виждаш ли? Доброта.

— Сега ще затворя телефона.

— Искам да те видя.

— Рейчъл…

— Заради доброто старо време?