Читать «Жената жерав» онлайн - страница 36

Ханк, новият съпруг на Клеър, беше управител на хотел, част от огромна американска верига. Джордж нямаше представа дали той също някога е проявявал интерес към рисуването.

След развода Джордж продължаваше да рисува от време на време, понякога само дращеше, докато говореше по телефона, друг път си вземаше листа скъпа хартия от склада на ателието и упражняваше ръката си като нахвърляше някое дърво, огряно от слънчевите лъчи, пейка в парка под проливен дъжд или онзи чифт поразително грозни обувки, които Мехмет беше зарязал в офиса след едно безуспешно прослушване за „Цар Лъв“. По-сериозни опити в рисуването Джордж не правеше. Никога нищо повече от скици с молив, понякога с мастило; въглен вече не използваше.

Докато не намери книгата. За малко да я пропусне. Беше паднала зад кофите за боклук и Джордж я мерна случайно, докато се опитваше да събере остатъците от нечий изхвърлен обяд, развлечени по целия тротоар от някой извадил късмет гълъб. Оказа се роман на Джон Ъпдайк, който Джордж не беше чел (всъщност той не беше чел нищо на Ъпдайк) със заглавие „След лилии красиви“. Джордж прибра съсипаното томче в ателието и разлисти лошо повредените страници. Ръбчетата на повечето бяха залепнали едно за друго, явно след някой преживян дъжд, но около половината книга все още ставаше.

Джордж беше поразен от внезапния порив да нарисува нещо върху някоя от страниците. Животът на книгата беше приключил, тя беше напълно нечетима, но въпреки това рисуването върху нея му се стори както възбуждащо вандалско, така и — тази втора мисъл го изпълни с увереност, че ще постъпи възможно най-правилно — начин да предаде тялото й на вечен покой, да й осигури достойно погребение, да постави монети върху вече затворените й очи. Но когато опря връхчето на молива си върху една от по-чистите страници, Джордж се спря.

По-добре беше да използва острие.

Без да се замисля, той бръкна в чекмеджето на бюрото си и извади от там макетния нож, с който подрязваше, оформяше и снаждаше материали всеки път, когато имаше задача нещо да бъде изработено на ръка — случаи, все по-редки в днешната ера на компютърния дизайн, срещу който Джордж не се беше съпротивлявал, тъй като този начин на работа беше по-бърз и му оставяше повече свободно време за драскане, моткане и мечти. С ножа в ръка той отново застана над поставената на работната му маса книга.

Беше събота сутрин. Всеки момент трябваше да отвори ателието, но вместо това Джордж постави върха на острието върху една страница. Ахна леко при първия направен разрез, едва ли не очаквайки книгата да ахне с него. Тя не го стори, но след първия натиск Джордж остана неподвижен, за да си даде сметка какво всъщност е сторил.

А после направи втори разрез.