Читать «Жената жерав» онлайн - страница 34

Господин Три часа също се засмя и отметна къдрица от очите си.

— Само за дами ли е пикникът или и някой нехранимайко също може да се присъедини?

— Нехранимайкото определено ще подобри атмосферата? — отвърна Рейчъл. — Да ви предложа малко калмари? От „Маркс & Спенсър“ са?

— Няма да откажа — отвърна мъжът и седна непохватно до Рейчъл, като събори кока-колата й в тревата и я разля. Не се извини. Рейчъл вече му приготвяше порция калмари върху една салфетка.

Аманда все още притискаше тила си с длан.

— Зехтин? — предложи тя с равен глас.

— С удоволствие — отвърна мъжът, без дори да я погледне.

Аманда внимателно извади шишенцето със зехтина от кошницата и му го подаде с най-невинен вид.

— Не забравяйте да го разклатите хубавичко.

Мъжът я послуша.

— Не е за вярване — рече Мей.

Разрязването на страниците на книга с макетния нож винаги изпълваше Джордж с толкова силно усещане за нарушаване на табу, за престъпление срещу собствената му ценностна система, че всеки път, когато го правеше, той едва ли не очакваше да види как от разрязаната хартия бликва кръв.

Джордж обожаваше хартиените книги със същата ненаситност, с която други хора обичат коне, вино или прогресив рок. Така и никога не успя да приеме електронните книги, защото смяташе, че при тях самата книга е сведена до компютърен файл, а компютърните файлове бяха заменяеми, някак еднократни, неща, които човек никога не може да притежава истински. Той например не пазеше нито един имейл отпреди десет години, но в библиотеката му все така стояха всички книги, които беше купувал тогава. Освен това, нима съществуваше на света по-съвършена вещ от книгата? Различните типове хартия, гладка или груба под дланите. Ръбчето на страницата, притиснато във възглавничката на пръста при прелистването на нова глава. Начинът, по който марката, избрана от самия теб за отбелязване на страницата, до която си стигнал — артистична, скромна, просто откъснато листче или обвивка от бонбон — се придвижва напред по обема на книгата, отбелязвайки напредъка ти: винаги мъничко по-нататък всеки път, когато затвориш томчето.

А как изглеждат книгите, подредени по стените! Организирани по приумицата на собственика им. Организацията на Джордж беше неизменно проста: в момента книгите му бяха подредени по автор и хронологично, но през годините ги беше подреждал и по размер, по тема, по тип корица. Всичките си стояха по лавиците, твърде много на брой, но никога достатъчно, затворените в тях истории бушуваха вечно, с читател или без — Доротея Брук отново и отново избираше погрешния мъж за свой съпруг, дъжд от цветя все валеше над погребението на Хосе-Аркадио Буендия, Хал Инканденца безкрай разиграваше Страшния съд на тенискортовете в Енфийлд.

Веднъж Джордж гледа по телевизията предаване за мандалите от пясък, които будистките монаси изработват. Смайващо красиви рисунки, понякога цели метри в диаметър, друг път широки колкото цяла зала. Фигури от разноцветен пясък, старателно вплетени в симетрични шарки, като за целта монасите използваха тесни тръбички, подобни на сламки за пиене, издухваха през тях пясъка, подреждаха го пласт след пласт в продължение на седмици, докато мандалата най-сетне станеше готова. След това, по правилата на будисткото отричане на материалното, тя биваше унищожена, но Джордж предпочиташе да не мисли за този момент.