Читать «Жената жерав» онлайн - страница 33

— Нищо подобно — разсмя се Рейчъл. — Баща ти е англичанин? Аз го познавам? Виждали сме се повече от веднъж? Такава лъжкиня си, Аманда. Не е много умно от твоя страна? Не е и забавно?

— Прощавай — отговори Аманда, — но мисля, че отлично знам от каква националност е собственият ми баща.

— Все едно — отвърна Рейчъл и сръбна от кафето си.

— Може би мислиш за втория си баща — намеси Мей, очевидно притеснена, че двете с Рейчъл са били твърде нетактични.

— Вторият ми баща също е американец — смръщи се Аманда. — Майка ми си пада по определен тип мъже.

Това също не беше вярно. Да, Ханк наистина беше американец, но беше едър, мускулест и чернокож. Дори Джордж да беше жена, двамата пак не биха се различавали толкова драстично, колкото се различаваха в момента.

— Майка ми е англичанка, но баща ми определено е американец.

Рейчъл само повдигна вежди и продължи да зяпа господин Три часа.

— Попитай новото му гадже, ако не ми вярваш — рече Аманда, само че много тихо, защото вече се беше предала.

— Ново гадже? — обади се Рейчъл изненадващо остро.

— Той излиза по срещи? — попита Мей, зинала от смайване. — На неговата възраст?

— Той е на четирийсет и осем години — отвърна Аманда. — В интерес на истината, на възраст е подходящ и за двете ви.

— Пфу? — проточи Рейчъл. — Не ставай противна — и бодна още една маслина от спагетите си. — Е, каква е тя? Новата ти бъдеща мащеха?

Аманда си задаваше същия въпрос. Тази седмица Джордж беше по-разсеян от обикновено. Първо й се беше обадил да й разкаже несвързана история за някаква птица, дето кацнала в задния му двор, после пък отлетяла, история, която Аманда не доразбра, но успя да увери баща си, че е била сън, а тази сутрин пък беше обявил, че се среща с някаква непозната жена, влязла неочаквано в студиото му за предпечат. Беше й се сторил толкова открит и уязвим, че пред перспективата на онова, което предстоеше да се случи — това беше Джордж, в края на краищата — Аманда усещаше, че й призлява.

— Едва ли чак мащеха — рече тя. — Излизали са само два-три пъти, аз още не съм я виждала. Знам само, че се казва Кумико и…

— Кумико? — прекъсна я Рейчъл. — Това пък що за име е?

— Японско — отговори Мей с поглед, пронизващ като лазерен лъч. — Много често срещано име.

— Дали е японско, не знам, но по думите на баща ми жената ми се струва наистина мила.

— Ако се примирява с твоя, както твърдиш, американски баща, значи наистина трябва да е мила? — изкоментира Рейчъл и пресуши последната глътка вино от чашата си.

— Това пък какво трябва да означава? — попита Аманда, но успя да стигне само до „Това пък какво…“, когато една футболна топка я удари толкова силно по тила, че тя буквално падна с главата напред в кошницата за пикник.

— Прощавайте — обади се господин Три часа и енергично се наведе да си прибере топката.

— Какви ги вършиш, мамка му? — отвърна Аманда, притиснала с ръка удареното, но в следващия миг млъкна, защото видя как Рейчъл се засмя с най-привлекателния си смях, изпъчила предизвикателно цици.

— Не я мислете? — рече тя. — Заслужава си го, задето ни говори глупости?