Читать «Жената жерав» онлайн - страница 31

Що се отнася до Аманда, тя изпадаше в някакво замайване всеки път, когато беше в една стая с Анри и това постепенно я докара до състояние на перманентна ярост.

В продължение на месеци категорично отказваше да каже на родителите си за него от страх да не получи от тях някакъв, дори и най-слаб намек за присмех за това, че е хлътнала така здраво по някого, макар че Джордж и Клеър бяха последните хора на света, които биха сторили нещо подобно.

Най-често си го изкарваше на самия Анри.

— В теб гори огън — казваше той и макар думите да звучаха абсурдно смешно дори с френския му акцент, обикновено в тази точка и двамата бяха толкова възбудени, че това нямаше значение. Сякаш ураган ухажваше скорпион — такава беше връзката им. Скандали с хвърляне на предмети, зашеметяващ секс, месеци наред живот в състояние на някаква безкрайна нервна треска. Чувстваха се толкова млади! Преживяването беше толкова френско! Аманда беше буквално пометена, но когато сега се обръщаше назад, виждаше, че е била пометена единствено в смисъла, в който земно свлачище помита магистрала — необратима катастрофа, завършваща под една камара отломки. Двамата с Анри се бяха карали и на сватбения си ден. По време на церемонията.

Трийсет дни след венчавката, Аманда установи, че е бременна в третия месец и след този момент Анри започна да се оказва виновен за все повече и повече неща. В кухнята не отделяше ножовете за месо от тези за масло. Трупаше фасовете си в саксията с камелии, която Аманда беше окачила на новия им балкон в апартамента, чийто ремонт Анри така и не довърши, както беше обещал. Докато една вечер, по време на все-така-невероятен-секс-в-седмия-месец-от-бременността, Анри се стори на Аманда толкова гневен, че тя спонтанно го зашлеви през лицето така силно, че венчалната й халка поряза бузата му — акт, който я шокира толкова дълбоко, че тя прекара нощта при баща си, уплашена от това какво ли още е способна да стори.

Анри я напусна на следващия ден.

— Не е заради плесницата — каза й с влудяващо спокойствие. — Господ ми е свидетел, истинският французин умее да получава плесници. Отивам си заради израза, който имаше лицето ти, когато ме удари — после нежно пое ръката й в своите и тази нежност показа на Аманда, че всичко е свършило, показа й го по-категорично от най-бруталния скандал. — Явно е, че ти се бориш с омразата към самата себе си, бориш се, както можеш, и си го изкарваш на онези хора, които смяташ за достатъчно силни, за да се справят с отношението ти. Разбирам те. Аз съм същият. Трудно е, но би било поносимо, ако любовта ти към мен беше по-голяма от омразата ти. Но любовта ти се е препънала някъде по пътя, при това, струва ми се, безвъзвратно. И за двама ни.

Болката от тези думи накара гневът на Аманда да избухне с нова сила и тя заля съпруга си с отмъстителни заплахи как никога няма да му позволи дори да види сина си, как, ако не изчезне веднага от очите й, ще каже на съдията, че той е ударил нея — а нима всеки английски съдия не би повярвал охотно на това, щом става дума за французин? — така че най-добре за него било да напусне страната незабавно, защото иначе тя щяла да направи така, че да го арестуват.