Читать «Жената жерав» онлайн - страница 29
Патрик Нес
— Да, татко, господи — отвръщаше рязко тя, за да не се разплаче.
— Защото всички казват, че студентските години били най-хубавите, обаче, да ти призная, за мен те си бяха просто мъчителни и… Да, мъчителни е най-точното определение.
— За теб всичко е мъчително, Джордж — отвръщаше Аманда и се свиваше одве, за да пресече хлипа, който се надигаше в гърлото й.
Баща й се засмиваше.
— Предполагам, че си права.
И този негов отговор също я разстройваше — разстройваше я добротата му, абсолютно безсмислената му доброта — и затова, когато той след това питаше „Сигурна ли си, че парите ти стигат?“, тя просто му затваряше телефона.
Рейчъл и Мей седнаха, заемайки пет шести от одеялото. В интерес на истината, времето още не беше достатъчно топло за пикници, но Рейчъл си падаше по всякакви изтощителни предизвикателства, вероятно — мислеше Аманда — с желание да провери докъде се простира прагът на търпимост у приятелките й. Оплачеш ли се, губиш.
— Кой гледа Джей Пи? — попита Рейчъл, без намерение да си съблича палтото.
— Баща ми — отвърна Аманда, преглеждайки съдържанието на кошницата — там нямаше нищо, което да я изкуши, но в крайна сметка изборът й падна върху една пластмасова кутия със салата. — Имаме ли дресинг?
Нова пауза, после още тих смях, споделен между Рейчъл и Мей. Аманда не им обърна никакво внимание и след още търсене намери малко, много скъпо на вид шишенце зехтин. Сипа пестеливо от него върху салатата, която се състоеше предимно от листни зеленчуци, комбинирани с други листни зеленчуци. После зави капачката на шишенцето прекалено енергично и усети как тя изпука под пръстите й. Изпука и превъртя свободно, отказвайки да се затегне и да си остане на мястото. Аманда прибра зехтина в кошницата и го нагласи внимателно изправен, така че поне да изглежда затворен, като се увери крадешком, че нито Рейчъл, нито Мей са забелязали станалото.
— Моят баща за нищо на света не би гледал деца — отбеляза Рейчъл и си наля кафе от безбожно елегантен термос. — През живота си не е сменял памперс? Не си даваше труд да ни научи имената, докато не навършихме пет години?
— О, моля ти се — възкликна Мей, учудвайки с реакцията си и Аманда, и — очевидно — самата себе си, затова побърза да придаде на лицето си израз на ведро съгласие. Аманда не смееше да се надява Мей някога да застане на нейна страна; с коментара си Рейчъл просто отново парадираше с австралийския произход на баща си, който, по думите й, едва ли не прекарваше живота си в лов на говеда с ласо, стиснато в зъбите, докато едновременно с това караше сърф и пиеше бира след бира. И той ли като всички австралийци говори така, все едно му е запушен носът? Аманда никога не беше задавала този въпрос.
