Читать «Жената жерав» онлайн - страница 26

Никой не се беше засмял в отговор на коментара й. Следващите осем месеца се бяха оказали много, ама много дълги.

— Би ли взела кошницата за пикник? — попита Рейчъл и паркира своя мини купър.

— Готово — отвърна Аманда. Винаги тя носеше кошницата.

Мей излезе от колата, цялото й внимание беше съсредоточено върху дисплея на мобилния й телефон. Следеше движението на малката си дъщеричка чрез проследяващата програма на джипиеса — беше уикенд, който бебето трябваше да прекара с баща си.

— Не е за вярване — рече тя най-сетне. Мей не вярваше на нищо. — Завел я е в Нандос.

— Какво има тука вътре, мамка му? — попита Аманда, докато без капка грация измъкваше безпричинно тежката кошница от минито. Чувстваше се като слон в стъкларски магазин.

— Знаеш ли, ти си на двайсет и пет години? — рече Рейчъл. — По-млада си от нас, разбирам, но това не е извинение да говориш така, сякаш принадлежиш към банда скинари?

— Извинявай — изсумтя Аманда и най-сетне измъкна кошницата от колата. В следващата секунда кошницата дръпна рязко ръката й надолу и се удари в асфалта. Локвичка вино избълбука от дъното й, подобно на скъпоструващо изворче.

Рейчъл въздъхна.

— Дали това не беше единствената ни бутилка червено?

— Извинявай — повтори Аманда.

Рейчъл си замълча и остави моментът на конфузно мълчание да се проточи, за да може Мей също да забележи Аманда, стъпила в локва вино.

— Ооох — прошепна Мей, когато най-сетне видя какво е станало. — Не е за вярване.

При Аманда отношенията с приятелките винаги потръгваха добре отначало. В прогимназията и в гимназията, в колежа, на различните работни места, които беше заемала след като завърши, както и, разбира се, в компанията на Анри. Когато я срещаха за първи път, всички я харесваха. Наистина.

Черти, които у мъж биха изглеждали леко заплашителни — височкият й ръст, малко широките й рамене, дълбокият й заповеднически глас — у жена, напротив, бяха обезоръжаващо привлекателни. Мъжете гледаха Аманда и мислеха „жена“, но в същото време мислеха и „ръгби“ и, докато се усетят, вече я черпеха с бира и я питаха дали смята, че онази секси холандка, дето чете „Икономикс“, ще им пусне. Хомосексуалните мъже харесваха Аманда много — факт, който си имаше своите предимства, но я караше да се чувства безполова, а жените изглежда започваха отношенията си с нея като с ценен човек, пред когото най-сетне можеха да бъдат себе си, да казват какво наистина мислят, без да се тревожат от непрекъснатата скрита конкуренция, характерна за женските компании. За всички Аманда беше отлична дружка.

Една всеобща грешка.

— О, виж! — каза Карън, най-новата й приятелка от колежа (една от многото, все едно коя), която учеше география, не виждаше смисъла от съществуването на град Бристол и беше убедена, че провалът на всяка една философско-политическа система в историята се дължеше на фундаменталната и съвсем простичка истина, че Хората Са Тъпаци. — Започва „Магьосникът от Оз“!

— Така ли? — отвърна Аманда и се тръшна на дивана до Карън. Тъкмо се бяха прибрали от една страхотна вечер навън. Най-хубавият клубен тоалет на Аманда беше залепнал по потното й тяло, краката адски я боляха — жени с такъв едър кокал като нея не бяха за високи токчета — и макар че и тя, и Карън бяха танцували и пили, и пушили и се бяха смели цяла вечер, нито една от двете не беше успяла да привлече вниманието на някое момче, всъщност, никой не ги беше и погледнал дори. Честно казано, Карън имаше проблем с носа. И с веждите. И накуцваше леко, но докато танцуваха, това изобщо не личеше. Както и да е, бяха се забавлявали. Вечерта беше обнадеждаваща за бъдещото им приятелство.