Читать «Жената жерав» онлайн - страница 25

Даже това да каже „шибан“ (два пъти) си беше рисковано, но Аманда винаги се беше възприемала като онази приятелка от триото, която псува, която, ако се наложи, знае как да свие джойнт (все още не се беше налагало!), приятелката, която размишлява на глас за брака си с такава пълна липса на благоприличие, каквато вероятно имат само хиените. Рейчъл и Мей също бяха разведени, макар разводът и при двете да не се беше случил толкова рано, нито пък с такава ярост, както беше станало с Аманда. Те двете бяха поставили Аманда в ролята на гореописаната приятелка и тя правеше всичко възможно да оправдае очакванията им.

О, хайде стига, въздъхна гласът в главата на Аманда. Майната им.

Дори и след осем месеца приятелство Аманда все още беше новото момиче в компанията. Работеше като консултант по въпросите на организацията на транспорта, точно като Рейчъл и Мей. Трите бяха част от общо деветте жени във фирма със седемдесет и четирима служители — поддържането на такъв нисък процент жени просто трябва да беше противозаконно. Не че сферата на транспорта беше някакво изцяло мъжко поле на работа (макар че донякъде си беше точно така), не: проблемът беше, че в конкретната фирма — „Ъмбрело, Флатъри и Ънуин“ — отдел „Личен състав“ се оглавяваше от жена (Фелисити Хартфорд, без съмнение жена номер едно сред деветте), която мразеше други жени. На интервюто за работа беше осведомила Аманда, че по степен на квалификация тя се нарежда на осмо място сред всички кандидатстващи (на брой осем), но тъй като дори възрастният Ъмбрело Старши бил започнал да се чуди защо току-що пенсиониралата се негова секретарка е заменена от стилен младеж, който изглеждал като „метален прът, госпожо Хартфорд“ и този прът едва ли не стърчал от кожата под яката на ризата на младежа. И за да не се налага госпожа Хартфорд „да се отегчава до смърт от поредното дело, заведено срещу фирмата от бивш служител“, Аманда щяла да свърши работа.

Аманда работеше в отдела на Рейчъл и Мей — госпожа Хартфорд предпочиташе да държи жените служителки максимално близо една до друга, за да може да уволни най-некадърната в първия момент, в който я обхване подобно желание — и двете я бяха взели под крилото си, тъй като им беше другарче по съдба — млада разведена жена. Поканиха я на обяд още в първия й работен ден и през тези първи четирийсет и пет минути заедно Аманда узна, че Рейчъл качила случайно намерените голи снимки на любовницата на бившия си съпруг на сайта, който въпросната любовница направила в памет на починалата си майка, че Мей се бори с вечни алергии, а също така и че в колежа Рейчъл оцеляла след пожар — вероятно предизвикан от самата нея — който убил две от съквартирантките й, и че Мей знае три вица за обрязани мъже, които могат да те разплачат от смях. „Тия тримата братя ли бяха?“ беше се разсмяла Аманда със своя дълбок, дрезгав, сластен смях, който — ако някой попиташе — би определила като най-привлекателното нещо у себе си.