Читать «Жената жерав» онлайн - страница 22

В Ню Йорк обаче пророчеството на госпожица Джоунс се сбъдна. Какъвто и академичен талант да беше демонстрирал Джордж на родна почва, тук постиженията му едва клоняха към средните. С триста зора се добра до стипендия за следдипломна квалификация, която го отведе в Англия, и пристигането в новата страна съвпадна с момента, в който на него въобще спря да му пука за всякакви научни степени и успехи. Те вече нямаха значение. Срещна Клеър на едно парти и след този ден почти не беше стъпвал повече в Америка. Прибра се инцидентно веднъж за погребението на баща си, загинал при трудова злополука, и втори път за погребението на майка си, починала уж от инфаркт, но най-вероятно вложила твърде голяма част от жизненото си Аз в грижата за съпруга си. Случват се такива неща. После Джордж се установи в Англия и към момента вече беше прекарал повече години на Острова, отколкото в родината си, което вероятно трябваше да бъде някакъв забележителен факт от живота му, но всъщност беше нещо, което той така и никога не успя да види като кой знае колко важно.

Но случката с катастрофата обаче се беше случила действително, беше истина от първата до последната подробност, въпреки всички невероятни обрати. Полека-лека, с всеки следващ път, когато я разказваше, Джордж започна да осъзнава, че през годините постепенно беше престанал да я представя като емблема на собствената си житейска история, като отрязък от времето, който предава част от лично неговия живот.

Беше се получило така заради всички онези други хора.

Хората, които бяха изтичали от бензиностанцията и от супермаркета, хората, за които Джордж мислеше все по-често с напредването на възрастта, особено след като стана баща на Аманда и дядо на Джей Пи. Всички онези непознати хора, чиито имена той никога нямаше да узнае, чиито лица никога нямаше да си припомни, всички онези произволно събрани личности, които с очите си бяха видели как една старица прегазва с грамадната си кола две съвсем малки момчета.

„А дали онези хора също разказват тази история“, питаше се Джордж. Наистина, той и Рой се бяха възстановили напълно, но по време на инцидента бяха изминали няколко непоносими секунди, през които съдбата и на двама им беше неясна, секунди, през което единственото известно нещо беше, че две момчета са се отправили към смъртта и никой от възрастните свидетели не може да направи нищо, ама абсолютно нищо, за да предотврати най-страшното — чувство, което Джордж беше проумял истински в онзи следобед, в който Аманда, на петнайсет крачки напред по тротоара, все още лутаща се из новото приключение, наречено „ходене“, внезапно се килна настрани и падна от бордюра между две паркирани на платното коли и Джордж на секундата я изгуби от поглед. Момиченцето направо спря да плаче, когато усети колко разстроен е баща й и колко силно я притиска до гърдите си.