Читать «Жената жерав» онлайн - страница 114

— Ти си художник, Джордж — беше му казала Кумико. — Трябва да приемеш това. А тъй като си художник, сам ще разпознаеш формата, която излезе изпод ръката ти.

— Но каква е формата, която ти изработваш? За да знам поне…

— По-добре е, ако не знаеш.

И тогава Джордж не се беше сдържал:

— Както винаги.

След това не точно се бяха скарали, но помежду им се беше възцарила хладна учтивост. Нещата бяха стигнали до момент, в който трябваше да се разрази голям скандал, момент на поне един сериозен сблъсък между двамата, който или щеше да ги раздели окончателно, или — тази втора възможност Джордж смяташе за по-вероятна и то не защото сам той копнееше за нея — щеше да ги сближи още повече. Вместо това Кумико беше настояла (учтиво) да се прибере в апартамента си, като обясни, че й е необходимо да довърши работата си по трийсет и двете плочки сама, преди да предприеме последната стъпка и да се пренесе окончателно при Джордж.

Той беше решил, че тя има предвид еднодневна раздяла, но после втори ден беше изминал, а след това и трети, а после и още няколко дни, докато най-сетне изтече цяла седмица, а Кумико все така работеше, все така се колебаеше да се премести в дома на Джордж. Седмица, в която температурата тормозеше Джордж, тормозеха го следващите един след друг провали в собствената му работа по последната апликация, а после, в една грозна, грозна вечер след ден, когато той не беше успял да се свърже нито веднъж с Кумико, в главата му изплува смъртоносната мисъл, че тя всъщност не го обича.

А това беше мисъл твърде страшна, за да бъде понесена в самота.

Отне му само миг, един-единствен необясним миг, но след него Джордж се хвана, че е извадил телефона си и набира номер, който се оказа не нечий друг, а номера на Рейчъл.

Тя беше дошла веднага, въпреки късния час, и се беше държала — в известен смисъл — неуравновесено.

Но това не го беше спряло.

— Това за големия проект ли е? — изникна зад рамото му Мехмет и Джордж направо подскочи.

— Господи, Мехмет, за малко да си отрежа палеца — рече. После се обърна да погледне момчето. — Какъв голям проект?

— Носят се слухове.

— Какви слухове? Просто сме си взели малко почивка, това е всичко.

— Плъзнали са по всичките електронни информационни канали, Джордж, из места, които ти дори не знаеш как да намериш. Приказките си вървят и това, че ти искаш да ги спреш, не им прави никакво впечатление.

— За какво говориш?

Мехмет въздъхна, сякаш говореше на бавноразвиващо се детенце.

— Досега плочките се продаваха повече от добре. После вие изведнъж спряхте да ги правите…

— Не сме спрели, просто…

— Моля ти се. Как реагират хората, когато не могат да имат нещо, което искат? Превръщат се в бебета. Дай ми, дай ми, дай ми. Ако искахте да намалите търсенето, трябваше да пуснете на пазара милион нови плочки, а не нула.

Джордж се върна пак към апликацията.