Читать «Жената жерав» онлайн - страница 11

— А, ясно, поредната смислена забележка. Пати, не смяташ ли, че в тази криза грешният правопис на едно име не е нещо чак толкова сериозно…

— Колко пъти трябва да ти повтарям? Клиентът винаги има право. И това не съм го измислил аз, за да те тормозя.

— Само в Америка се държат така с клиентите, Джордж. Мога ли да ви помогна, господине. Страхотно ви стои, господине. Да ви донеса ли още чай с лед, господине.

— … това само показва, че никога не си бил в Америка.

— Гледам я по телевизията. Все едно, че съм бил.

— Моля ти се, просто се обади в Сейнт Иве и им кажи, че имаме една спешна поправка. И използвай случая да ги питаш какво става с поръчката за ергенското парти на Брукмън. Момчетата заминават за Рига довечера и тениските трябва да са пристигнали тука преди…

— Брукмън?

— … Ох, какъв е този поглед, Мехмет? Никак не ми харесва. Моля те, кажи ми, че…

— Тениските Брукмън вече са при клиента. Той дойде и си ги взе, докато ти беше да обядваш.

— О, не. Не, не, не. Проверих поръчките лично и днес не е пристигала друга партида, освен…

— Светлосините тениски с котенцето отпред.

— Те са за моминското парти на О’Райли! Как, за бога, се връзват светлосинички котета с ергенско парти? На тях дори пишеше „моминско парти“…

— В Турция няма момински партита! От къде да знам каква е разликата между моминско и ергенско?

— Преместили сте се в Англия, когато си бил на три годинки, Мехмет!

— Чудо голямо! Всички на туй парти ще са толкова фиркани, че никой няма и да забележи тениските.

— Ами струва ми се, че десетима войници от почетната гвардия на Нейно величество все ще обърнат внимание на факта, че светлосиньо анимационно коте, прикрило чатала си с ръчичка, едва ли е най-подходящото…

— Лапичка.

— Моля?

— Щом е коте, значи няма ръчички, а лапички. И какво въобще прави това коте? Мастурбира? Що за тема е това за едно моминско парти?

— Какво?

— Кал Брукмън, Мехмет. Той очевидно по някаква причина още не е отворил кашона с тениските си…

— Да, той малко бързаше. Дори не ги погледна.

— … Хилиш се.

— Няма такова нещо.

— Хилиш се. Дал си му ги нарочно.

— Не е вярно!

— Мехмет!

— За всичко все мен обвиняваш! Расист!

— Звънни на човека. Веднага.

— Не разбирам защо все аз трябва да върша всичката гадна работа тук. Ти друго не правиш, освен да киснеш отзад и да се занимаваш с безценните си изрезки. Тази например какво трябва да представлява?

— Коя?

— Тази, дето я държиш през цялото време. Дето току-що я скри зад гърба си.

— Тази ли? А, нищо. Това е…

— Прилича на гъска.

— Не е гъска. Жерав е.

— Жерав.

— Жерав, да.

— … като онези по строежите? Защото, Джордж, съжалявам, че точно аз трябва да ти го кажа, ама…

— Обаждай се на Брукмън! Веднага. Веднага, веднага, веднага, веднага, веднага…

— Хубаво, обаждам се. Господи, робството е отменено преди двеста години, за твое сведение.

— Да, знам, от Уилям Уилбърфорс.

— И после се чудиш защо не ходиш по срещи. Не смятам, че споменаването на Уилям Уилбърфорс възбужда жените. Е, признавам, не съм съвсем сигурен…

— Нямам проблем с жените, Мехмет.

— А, така ли, а какво стана с онази, последната? Мистериозното ти гадже, което никой така и не видя и което дори си нямаше име? Да не би момичето да живее в Канада, Джордж? Да не би да се казва Албърта?