Читать «Жената жерав» онлайн - страница 106

Беше детинско, влудяващо, но фактът, че Джордж щеше да се жени за Кумико, караше Аманда да се чувства така, сякаш е пропуснала най-големия шанс в живота си. Оттук нататък всичко за нея щеше да е само и единствено компромис. Все така пазеше опустошително красивата плочка, която Кумико й беше подарила (защото опустошително беше точната дума, нали? Аманда я гледаше и беше опустошена отвътре) с ревност, граничеща с отчаяние. Сега я държеше в едно от чекмеджетата на скрина, скрита добре, не я носеше вече в службата и не споменаваше за съществуването й на никого, дори на Джордж.

Ако трябваше да бъде искрена пред себе си, а това беше трудно, защото истината беше забележително неудобна, Аманда трябваше да признае, че пази всички тези неща — плочката, споменът за пръстите, ревността си — с бледата надежда, че един ден Кумико ще сподели с нея всичките свои непознаваеми тайни. А това пък означаваше, че навярно един ден и Аманда ще успее да й сподели своите тайни, ще успее най-сетне да покаже на някого своя дефект, скрит под черупката на личността й, и дори, може би, при това щеше да открие, че в края на краищата скритото там изобщо не е дефект…

Всичко това беше невъзможно, защото, разбира се, Джордж беше довереникът на Кумико, особено сега, когато двамата бяха сгодени. Без значение колко близки приятелки щяха да станат те двете с Кумико, Аманда никога нямаше да бъде човекът, с когото Кумико щеше да обсъжда всички свои невъзможно тайнствени страни. А тази мисъл натъжи Аманда достатъчно, че очите й да се напълнят със сълзи отново. Нито едно от тези чувства нямаше никаква логика и, о, Боже, ако бременността е причината за тях, то…

— Мамо? — обади се Джей Пи от леглото. — Плачеш ли?

— Не, не, мили — отвърна Аманда и бързо изтри очи. — Заради луната е. Виж само колко е красива!

— Аз понякога съм луната. Когато спя, тогава.

— Знам — отговори Аманда и отмести от челото му кичурче коса. — Затова всяка сутрин си толкова гладен.

Детето се усмихна и затвори очи. Тя постоя за малко неподвижна, за да е сигурна, че наистина се е успокоил — както и да се увери, че самата тя нито ще повръща, нито ще плаче повече тази нощ — и се отправи отново към спалнята си, намирайки опипом пътя по тъмния коридор, а мислите се тълпяха в главата й въпреки всички усилия да ги укроти.

Ами ако наистина беше бременна? Ох, мътните да го вземат, ако наистина беше бременна, тогава какво?

Тя сложи ръка на корема си, без да има и най-малка представа какво точно чувства пред лицето на подобна възможност. Ще бъде неспасяемо неловко да обяснява на хората защо Джей Пи си прилича толкова много с бъдещото братче или сестриче, а и това щеше да е тайна, която щеше трудно, ама много трудно да бъде опазена от Клодин…

Кого заблуждаваше? Щеше да бъде катастрофа. Пълна трагедия.