Читать «Жената жерав» онлайн - страница 103

Патрик Нес

Аманда се потътри в банята и седна на ледената тоалетна чиния — докосването я накара да ахне от студа. Сложи длан върху радиатора, за да може топлината му да протече през тялото й. Необяснимо защо, банята й се намираше в самия ъгъл на сградата. Вместо да сложат там гостна и да й подсигурят двойна гледка през ъгловите прозорци, архитектите бяха решили да използват мястото за единственото помещение в апартамента, в която човек обикновено се разхожда гол и отделя разни работи.

Аманда не светна лампата, макар че надеждите й да остане сънена прогресивно избледняваха под неудържимия поток на мисълта й от една страна и студа под дупето й от друга. Великолепни лунни лъчи се лееха през прозорците, които, ако бяха романтично разположени зад удобен диван, биха повишили продажната цена на апартамента с няколко процента. Човек можеше едва ли не да чете на тази светлина.

Аманда се изпишка, избърса се, пусна водата, изправи се и придърпа на кръста си широкия ластик на гащите, които носеше само за спане и които напоследък обуваше твърде често.

После се закова на място.

Какво става, мътните да го вземат, помисли си, обърна се и повърна във водовъртежа на още неоттеклата се вода в тоалетната.

Е, сега вече беше напълно будна.

— Ама сериозно — прошепна си сама, наистина стреснато. — Ама че работа!

После коленичи на ледените плочки за още секунда, за да изчака дали стомахът й няма още за изхвърляне. Предната вечер не беше пила нищо, не беше яла и нищо съмнително. Вярно, все още усещаше, че има малко температура, но през изминалата седмица не й се беше гадило изобщо и освен това…

Цялата изстина.

После се насили да довърши мисълта си.

Освен това онази вечер с Анри бяха използвали презерватив.

(Дали?)

Да.

(Да?)

Аманда се отпусна назад и приседна на пода. Да, разбира се, че бяха използвали презерватив, няма начин да бяха рискували толкова сериозно, мисълта за защита отдавна се беше превърнала в автоматизъм. Нали така?

Кога беше последният й цикъл? През целия й живот беше идвал и си беше отивал нередовно, но със сигурност щеше да си спомни…

— Добре, сега само се самонавиваш и плашиш — прошепна си тя в огрения от луната сумрак. Беше много късно през нощта и просто в момента не можеше да си спомни дните на последния си цикъл, освен това с Анри бяха използвали презерватив. Разбира се, че бяха използвали. Просто някакъв стомашен вирус. Нищо повече.

Тя зачака, за да види дали няма да повърне пак, но не повърна и се изправи на крака. От рязкото движение при повръщането херпесът й отново се беше цепнал, затова, след като си изплакна устата, за да се отърве от гадния вкус, Аманда посегна към тубичката с антибактериалния крем.

Тогава чу звука, долетял и прекъснал така неочаквано и рязко, сякаш удавен в ледена вода.