Читать «Жената жерав» онлайн - страница 102

— С твоето брутално отношение към нещата, Аманда, по всичко личи, че ще търсиш себе си до края на живота си.

Е, за това вече Джордж й се извини моментално, хвърляйки вината за нервността си върху някакъв слаб, неестествено проточил се грип, но вече беше късно. Сякаш я беше ударил със стрела. При това беше улучил много точно. От тогава не си бяха говорили. Положението не беше кой знае колко драматично, Аманда знаеше, че скоро ще му звънне, както и че за нищо на света нямаше да пречи на Джей Пи да вижда своя с право обожаван grand-père.

Не, истинската й болка идваше оттам, че беше осъзнала колко вярно е онова, което беше казала на Кумико на партито. Аманда копнееше, копнееше дори за неща, които вече имаше. И това чувство беше отрова, и тази отрова дори не беше сладка.

Смахнатите сънища изобщо не помагаха. Редовни и изпълнени с такива извратени образи, в тях Аманда се чувстваше така, сякаш самата й личност се разпадаше на съставните си части. Винаги след това се будеше изтощена. Трябва да се дължаха на температурата, но, боже мой, какви бяха само. Сега тя лежеше будна, мехурът й беше решил да й подскаже не особено деликатно, че, след като бездруго вече се е събудила, е време да се погрижи за още някои неотложни задачи — още едно сходство с баща й, за което Аманда никога нямаше да узнае. Часовникът сочеше три немислими цифри: 3:47 през нощта. След няколко часа трябваше да става за работа и имаше нужда от сън. Аманда въздъхна и се надигна с надеждата да приключи с тоалетната бързо-бързо.

Мисълта за работа обаче я накара да се сети за Рейчъл и докато пристъпваше по коридора, Аманда, ще, не ще, се разсъни истински.

След вечерта на партито Рейчъл беше започнала да се държи още по-странно, настроението й неизменно беше приповдигнато в резултат от очебийно щастие, граничещо с шизофренното.

— Ами по него няма и косъмче — беше заявила Аманда на Мей тази сутрин, докато двете си бъбреха за звездата от едно реалити шоу, който в последно време беше мигрирал към друго реалити шоу, чието действие вече се развиваше в джунглата. — Все едно гледаш сексапилно десетгодишно момченце, а кой си пада по такива?

И Мей, и Аманда физически потръпнаха, когато смехът на Рейчъл избухна зад гърба им. Дори не бяха усетили, че тя също ги слуша.

— Може би Майкъл Джексън? — предположи тя, привела се напред с леко плашеща усмивка на устните.

— Ъм, това никак не е смешно? — притеснено отвърна Мей. — Той почина? А и аз го харесвам?

— Боже мили — удивено я изгледа Рейчъл. — Да се говори само с въпросителни изречения наистина било много дразнещо — после се обърна към Аманда. — Между другото, Аманда, страхотна работа си свършила в Есекс. Тъкмо си говорехме с Фелисити, че си идеалният кандидат за моето място.

После отново се беше разсмяла високо, Аманда я беше зяпнала невярващо, за първи път смаяна точно колкото Мей.

Може би Рейчъл действително преживяваше нервна криза. Не, че ведрото й настроение не беше добре дошло, но — Аманда дори не можеше да се сети за подходяща дума, все й се въртеше понятието жизнерадостна — около Рейчъл витаеше притеснително жизнерадостна атмосфера, сякаш Рейчъл беше граната с изваден щифт, чиито секунди са изтекли, но тя така и не се взривява. Всичко, което човек можеше да стори в подобен случай, е да стои настрани и да се надява на най-доброто.