Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 82

Тази вечер беше нещо повече от събиране на близки и приятели, дошли да се повеселят преди започването на трескавия уикенд. Всички бяха тук в чест на човек, който нямаше нищо общо с тях и не даваше пукната пара за града. И още по-лошо — макар че беше тук по служба, Родни постепенно осъзна, че беше напълно излишно да глади ризата си и да лъска обувките, защото Лекси надали щеше да го забележи.

Той беше наясно какво става. Дорис се бе върнала в „Хърбс“ да приготви вечерята и кметът се бе отбил с ужасната новина, че Джеръми и Лекси ще дойдат заедно на вечерята. Рейчъл му звънна веднага. „Рейчъл е истинска приятелка“ — помисли си той. Тя знаеше какво чувства той към Лекси и никога не му се подиграваше, както правеха другите. Докато говореха, той долови, че и тя не е във възторг от новината, че Лекси и нюйоркчанинът ще се покажат заедно пред града. Но Рейчъл криеше чувствата си по-добре от него. Родни въздъхна. Искаше му се да не бе идвал. Мисълта за предстоящата вечер го разстройваше.

Най-много го разстройваше реакцията на съгражданите му. Не ги бе виждал толкова развълнувани, откакто „Райли Нюз Обзървър“ бе изпратил репортер да пише за Джъмпи Уолтън, който се бе заел да построи копие на самолета на братя Райт и да полети с него от Кити Хоук в деня на стогодишнината от авиацията. Джъмпи, набеден монтьор, който все забравяше да завие по някой болт на важното място, се кълнеше, че самолетът е почти готов, но когато отвори гордо вратата на хамбара си, репортерът разбра, че той няма и най-малка представа какво прави. Копието приличаше на гигантска кокошка от дърво и бодлива тел.

А сега градът залагаше на съществуването на духове в местното гробище и се надяваше това гражданче да доведе света при тях със статията си. Родни се съмняваше в успеха на това начинание, но истината беше, че изобщо не му пукаше дали големият свят ще дойде тук или не, стига Лекси да остане в неговия малък свят.

Лекси излезе на верандата в същия момент, когато Джеръми се зададе по алеята с букет полски цветя. Мил жест, помисли си тя, надявайки се той да не разбере как се разкъсваше от колебания само преди няколко минути.

Не й беше за пръв път да се изправи пред някое предизвикателство, но тази вечер й беше една от най-тежките. Първо, не знаеше как да я окачестви. Сравнена с днешния импровизиран обяд, поканата му без съмнение беше по-близка до традиционната среща, но все пак не можеше да замени романтичната вечеря за двама, въпреки че не знаеше, дали би приела, ако той й предложеше. После идваше въпросът с облеклото и как искаше да се появи не само пред Джеръми, но и пред останалите, защото знаеше, че щяха да ги оглеждат, сякаш са двойка. Най-добре се чувстваше в дънки, но не искаше да е различна от другите. Всичко това правеше нещата толкова сложни, че тя седна, без да знае какво да прави. Накрая реши да заложи на деловия стил: кафяв костюм с панталон и блуза с цвят слонова кост.