Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 81

— Защо имам чувството, че съм попаднал в сапунена опера?

— Защото наистина си в сапунена опера. Нарича се „Животът в малък южен град“.

Джеръми я изгледа неразбиращо.

— Сериозно ли мислиш, че Джъркин е планирал всичко?

— Не мисля, а знам. Той може да не създава впечатление на много умен, но има дарбата да накара хората да правят, каквото иска, оставяйки им усещането, че идеята е била тяхна. Защо мислиш, че все още си в „Грийнлийв“?

Джеръми пъхна ръце в джобовете си и се замисли.

— Ами… какво да кажа. Ако не искаш, недей да идваш. Ще намеря мястото сам.

Тя сложи ръце на кръста си и го погледна.

— Бягаш ли от мен?

Той зяпна. Не знаеше как да отговори.

— Не, просто си помислих, че понеже кметът…

— Искаш ли да дойда с теб или не?

— Искам, но ако ти не…

— Тогава ме попитай отново.

— Ка-кво?

— Попитай ме дали искам да дойда с теб довечера. Но този път от свое име. Без да използваш извинения от рода, че не познаваш местността и така нататък. Кажи: „Много искам да те изведа на вечеря тази вечер. Може ли да мина да те взема по-късно?“.

Той се вгледа в нея, за да се увери, че говори сериозно.

— Наистина ли искаш да кажа това?

— Ако не го кажеш, ще си остане идея на кмета и аз ще ти откажа. Но ако искаш да ме попиташ от свое име, трябва да си сериозен. И да използваш правилния тон.

Джеръми запристъпва от крак на крак като нервен гимназист.

— Много искам да те изведа на вечеря тази вечер. Може ли да мина да те взема по-късно?

Тя се усмихна.

— С удоволствие, господин Марш — погледна го кокетно и сложи ръката си в неговата.

Те се качиха горе и Лекси извади дневниците от един шкаф в отдела за редки издания под втренчения поглед на Джеръми. Той още не можеше да дойде на себе си. Жените в Ню Йорк никога не говореха с него по този начин и се оказа трудно да определи, дали думите й бяха разумни или неразумни. „Попитай ме отново и използвай правилния тон.“ Коя жена говореше така? И защо това му се струваше толкова вълнуващо?

Колкото и да се питаше, Джеръми не успя да намери отговори на въпросите си и изведнъж статията за гробището и перспективата за кариера в телевизията му се видяха незначителни подробности. Докато гледаше Лекси, единственото, за което можеше да мисли, беше колко топла бе ръката й, когато я сложи върху неговата.

9.

В късния следобед мъглата се превърна в мътна супа и Родни Хупър оприличи плантацията Лоусън на призрак от концерт на Бари Манило.

През последните двайсет минути той насочваше автомобилите към съответните места за паркиране и следеше с невярващи очи върволицата от хора, напиращи към вратата. До този момент бе видял доктор Бенсън и доктор Трикът, зъболекаря Албърт, всичките деветима членове на Градския съвет, Тъли, Джед, кмета и състава на Търговската палата, целия училищен борд, всичките девет служители на общината, доброволците от Историческото дружество, трима счетоводители, персонала на „Хърбс“, бармана в „Лукилу“, бръснаря и дори Тоби — той чистеше септичните ями, но като се издокараше, добиваше достолепен вид. Фермата Лоусън никога не бе виждала толкова народ, дори и по време на коледните празници, когато украсяваха мястото и го оставяха свободно за посещение от първия петък на декември до първи януари.