Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 80

Джеръми замълча. Кметът му намигна приятелски и продължи:

— Видях как я гледаш. Очите издават намеренията на мъжа. И никога не лъжат.

— Какво трябва да означава това?

Кметът се засмя.

— Откъде да знам? Мисля, че ти трябва да ми кажеш.

— Няма нищо за казване.

— Разбира се, разбира се.

Джеръми поклати глава.

— Вижте, господин кмете… Том…

— О, няма значение. Просто се пошегувах. Остави това, нека да ти кажа нещо за малката ни сбирка довечера…

И той го осведоми къде ще се съберат и как да стигне дотам, описвайки му пътя покрай местните забележителности. Явно информацията, че Джеръми е обиколил някои от тях, вече бе стигнала до него.

— Как мислиш, ще се оправиш ли сам? — попита той, когато свърши с обясненията.

— Имам карта.

— Картата ще помогне, но не забравяй, че тези провинциални пътища не са осветени. Човек лесно може да се изгуби, ако не внимава. Може би е по-добре да си вземеш придружител.

Джеръми го погледна неразбиращо. Кметът извъртя глава към прозореца с многозначителна усмивка.

— Мислите ли, че мога да помоля Лекси? — попита Джеръми с надежда.

В очите на Джъркин припламна игриво пламъче.

— Това си е твоя работа. Ако мислиш, че ще приеме. Между другото, знаеш ли, че много хора я намират за най-красивото момиче в областта?

— Защо да не приеме? — вдигна рамене Джеръми, игнорирайки въпроса му. Но гласът му издаваше по-скоро желание, отколкото увереност.

Кметът също не изглеждаше убеден:

— Дано да не надценяваш възможностите си. Но ако си убеден, че ще приеме, значи работата ми тук е приключила. Бях дошъл да я поканя лично, но щом ти поемаш грижата, няма защо да се бавя. Ще се видим довечера.

Кметът тръгна към вратата и две минути по-късно Лекси свърши с четенето. Затвори книгата и докато родителите и децата ставаха, Джеръми усети, че ушите му пламнаха от прилива на адреналин. Това го изуми. Кога за последен път бе вдигал кръвно от вълнение?

Майките, чиито деца си бяха играли по време на четенето, ги извикаха при себе си и след малко Лекси поведе групата към изхода. Видя Джеръми и спря при него.

— Предполагам, че вече си готов да се заемеш с дневниците? — попита.

— Ако имаш време да ми ги извадиш. Остава ми още малко работа с картите. Но има и още нещо.

— Да? — Тя наведе леко глава и зачака.

Той отвори уста и в същия момент усети пеперудите в стомаха си. Странно. Много странно.

— Кметът мина преди малко да ми каже, че вечерята ще бъде в плантацията на Лоусън и понеже не е сигурен, че ще мога да намеря мястото, предложи да взема със себе си местен човек. Тъй като ти си единственият човек, когото познавам по-добре, искам да попитам искаш ли да дойдеш с мен.

Лекси мълча дълго време.

— Да му се не види! — каза накрая.

Отговорът й го хвана неподготвен.

— Моля?

— Нямам предвид теб. Говоря за кмета и за вечните му игрички. Той знае, че мразя такива събирания, освен ако не засягат пряко библиотеката. Бил е наясно, че ще му откажа, ако ме покани, затова е намерил начин да те накара ти да го направиш. И успя.

Джеръми примигна и се опита да си спомни как се бе развил разговорът между него и Джъркин. Кой бе предложил Лекси да го придружи? Той или кметът?