Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 45

Все още изненадан от появата му, Джеръми го огледа по-внимателно. Това обясняваше облеклото му.

— Значи… вие сте кметът?

— От деветдесет и четвърта. При нас е нещо като семейна традиция. Баща ми, Оуен Джъркин, беше кмет цели двайсет и четири години. Вършеше работата си с голяма любов. Знаеше всичко, което трябва да се знае за това място. Естествено, кметската длъжност тук е на половин щат. По-скоро е почетна. Всъщност аз съм по-скоро бизнесмен. Собственик съм на големия магазин в центъра и на местното радио. Пускаме само песни до петдесетте години. Обичате ли старите хитове, господин Марш?

— Разбира се — отвърна той.

— Така си и мислех. Разбрах го, щом ви видях. Казах си: „Ето един човек, който оценява добрата музика“. Аз лично не мога да понасям онзи хаос, дето сега наричат музика. Направо ме заболява главата от нея. Музиката трябва да успокоява душата. Разбирате ме какво искам да кажа, нали?

— Да, разбира се — повтори Джеръми, опитвайки се да влезе в тон.

Мъжът се засмя.

— Знаех си. М-дааа. Казах ли ви колко много се вълнуваме всички, че сте дошли да напишете статия за нашия град? Точно от това се нуждаем тук. Защото кой не обича истории за духове, нали? Хората се интересуват от тези неща и вече започна да се чува за нас. Първо онези момчета от „Дюк“, после в местния вестник се появи статия. А сега дойде и истински журналист от големия град. Историята се разпространява и това е добре. Миналата седмица ми се обадиха от Алабама, искат да прекарат този уикенд тук и да направят обиколка из Историческия комплекс.

Джеръми кимна няколко пъти и попита:

— Откъде знаете, че съм пристигнал?

Том Джъркин сложи приятелски ръка на рамото му и преди той да разбере, двамата вече вървяха към офиса на комплекса.

— Новините тук се разпространяват светкавично, господин Марш. Като пожар. Това е едно от предимствата на малкия град. Това и красивата природа. Знаете ли, че тук са най-добрите места за лов на патици и риболов в целия щат? Хората идват отвсякъде, дори и известни, и повечето от тях отсядат точно където сте избрали и вие, в „Грийнлийв“. Това тук е малко късче от рая, ако питате мен. Едно бунгало сред природата. Цяла нощ ще слушате песента на птиците и на щурците. Обзалагам се, че това ще ви накара да погледнете с други очи на онези луксозни хотели в Ню Йорк.

— Може би — съгласи се Джеръми. Този човек беше роден за политик.

— И не се притеснявайте заради змиите.

Очите на госта се оцъклиха.

— Змии ли?

— Сигурно вече сте чули за тях. Но държа да ви изясня, че онази история миналата година беше чисто недоразумение. Някои хора нямат капчица здрав разум в главата си. Казвам ви, господин Марш, не се безпокойте за тях. Обикновено змиите изпълзяват от дупките си само през лятото. Естествено, ако не започнете да бъркате навсякъде, за да ги търсите умишлено. Тогава ще ги ядосате, а този вид змии са доста опасни.

— Аха — измънка Джеръми и се опита да измисли някакъв отговор, но съзнанието му бе заето изцяло от въображаемата му среща с чудовището. Той мразеше змии. Повече от комарите и алигаторите. — Всъщност си мислех…