Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 28

— Но не знаеш какво са научили?

— Съжалявам, наистина не знам. — Тя замълча за момент и в очите й блесна игриво пламъче. — Но мисля, че се досещам.

Джеръми вдигна вежди.

— И какво е било?

— Вода — отвърна простичко тя.

— Вода ли?

— Забрави ли, че съм гадателка и знам къде има вода? И, та казвам направо, че земята там потъва, защото отдолу има вода. Знам го със сигурност.

— Аха — отвърна Джеръми.

Дорис се засмя.

— Толкова си сладък! Знаеш ли, че лицето ти става страшно сериозно, когато чуеш нещо, на което не искаш да повярваш?

— Не, никой не ми го е казвал досега.

— Е, да го знаеш от мен. Това е толкова симпатично. За мама щеше да е истинско удоволствие да ти прочете мислите. Толкова си предсказуем!

— И какво си мисля според теб?

Дорис се поколеба.

— Казах ти, че моята дарба не е като тази на мама. Тя щеше да те прочете като книга. А и не искам да те плаша.

— Давай, изплаши ме!

— Добре — рече тя и се загледа в него. — Искам да си помислиш за нещо, което знаеш, че не ми е известно. Все пак не забравяй, че силата ми не е в четенето на мисли. Просто… понякога улавям по нещо, и то само ако буди силни чувства.

— Добре — отвърна Джеръми, готов да играе. — Сега се насади на пачи яйца.

— О, я млъквай! — сопна му се тя и протегна ръка към неговата. — Може ли да я подържа?

— Разбира се — кимна той.

— Сега си помисли за нещо лично, което няма откъде да знам.

— Добре.

Тя стисна ръката му.

— Не, сериозно. В момента просто си играеш с мен.

— Добре, ще си помисля нещо.

Джеръми затвори очи и се замисли за Мария и за причината за тяхната раздяла. Жената мълча дълго. Гледаше го, сякаш го подканваше да каже нещо.

Той беше играл тази игра и преди. Безброй пъти. Знаеше достатъчно, за да се въздържи от коментар, и когато тя продължи да мълчи, разбра, че я е хванал. Дорис изведнъж подскочи на стола и веднага пусна ръката му. „Типично — помисли си Джеръми, — това е част от шоуто.“

Той отвори очи и я погледна въпросително.

— Е?

Дорис го гледаше странно.

— Нищо — измърмори.

— А-ха — кимна Джеръми. — Сега ще кажеш, че днес не ти е ден.

— Казах ти, че не ми е там силата. — Тя се усмихна почти извинително. — Но със сигурност мога да ти кажа, че не си бременен.

Той се засмя.

— Признавам, тук позна.

Тя му се усмихна, погледна към масата, после отново вдигна очи към него.

— Съжалявам, не биваше да го правя. Не беше добра идея.

— Не е важно — каза той и наистина го мислеше.

— Не — настоя тя, хвана го за ръката и потърси погледа му. — Много съжалявам!

Джеръми не знаеше как да реагира, но се стресна от тъгата и съчувствието в погледа й. Изведнъж го обхвана чувството, че тя е успяла някак си да разкрие голяма част от личната му история и че може би знае.

Психоенергията, предчувствието и интуицията не са нищо друго, освен продукт на взаимодействието между жизнения опит, здравия разум и придобитите знания. Повечето хора подценяват придобитата благодарение на жизнения опит информация, но съзнанието на човека възприема моментално тази информация и я съчетава с вече натрупаната по начин, недостижим за другите биологични видове или машините.